Софрониевите нововъведения в Литургията

Известни са предупрежденията на православните старци, че в последните времена Символът на вярата и литургията ще бъдат променяни, ще се опитат да въведат новия стил, съвременен език в богослужението, с което ще се промени дори неговият смисъл, и т.н. В този дух е и дейността на Софроний Сахаров с поставянето на менора върху св. Престол и съставянето на негови литургически молитви.

Тези молитви, които сега използва Църквата, са литургически молитви, съставени изначално от Христовите апостоли, а след това от вселенските светители Йоан Златоуст и Василий Велики. Оттогава за две хилядолетия никой от великите и прославени светци не е дръзвал да променя или допълва литургическите текстове на молитвите. И изведнъж – на това се решава съмнителният «старец», модернистът-юдаист архим. Софроний (Сахаров).

Още в най-ранните си книги Софроний (например в «Писма до Русия») привежда текстове на съставени от него молитви и препоръчва на своите духовни чеда да ги четат. Той съставя нови свещенически молитви преди Херувимската песен, преди Евхаристийния канон и то преди освещаването на Светите Дарове (когато се пее «Тебе поем, Тебе благословим»), а също и заамвонни молитви. Днес опасността не е в това, че сам Софроний е четял тези молитви, а в това, че неговите последователи, издигайки го до ранг на велик светец, издават тези молитви за всеобща употреба, като ги вкарват в Златоустовата литургия. Например е известно, че съставените Софрониеви молитви отдавна вече се четат на литургия от епископ Панкратий (Жердев) — наместник на Спасо-Преображенския Валаамски манастир. През 2016 година издателството на Троице-Сергиевата Лавра издаде книгата «Молитвенное приношение старца Софрония», в която са събрани съставените от Софроний молитви за различни сфери на църковния живот (книгата е препоръчана от Издателския съвет на РПЦ!). В нея са влезли вече не само литургийните молитви, но и «молитви за всеки ден» (даже утренни и вечерни); «духовнически молитви»; молитви за освещаване на храм и за разни случаи (за освещаване на автомобили, домове, молитви към някои светии). Създаден е и нов требник.

Молитвите на архим. Софроний на практика са преправени общоприети молитви (с отделни абзаци от молитвите на Великото повечерие и молитвите, които се четат на Петдесетница, като те също са преправяни и променени).

В предисловието към книгата «Молитвенное приношение старца Софрония» се привежда «показателният пример» за неговата «молитвена свобода»: «...в последните дни на своя живот <...> старецът четял Трисвятое така: “Святый Боже, Святый Крепкий, Святый Бессмертный и ВЕРНЫЙ, помилуй нас”»^[1]. Ще напомним на читателя, че тази молитва е била открита на хората по особено Божие откровение: по време на страшното земетресение в Константинопол едно момче издигнато във въздуха от невидима сила чуло ангелите да пеят «Святый Боже, Святый Крепкий, Святый Бессмертный». Връщайки се на земята, то разказало за своето видение на хората, а умиленият народ три пъти повторил тази молитва, прибавяйки на края «Помилуй нас», при което земетресението се прекратило. Удивителното е, че молитвата, с която Ангелите възпяват Създателя на небесата, молитвата, с помощта на която било прекратено страшното земетресение, тази наистина Ангелска песен, която в неизменен вид се използва на всяко богослужение в продължение на много векове, изведнъж се оказала недостатъчна за молитвените нужди на архим. Софроний!

Задайте си въпроса защо са нужни тези «нови» (по-точно преправени) молитви? Какъв смисъл има въобще да се измислят? За да се утвърди авторитетът на «великия старец»? За да се привнесе в тях — както в модернистките «икони» — някакъв «по-особен» стил? За да се подмени в крайна сметка Свещеното Предание на Православната църква с мирозрението на юдеомодерниста.

В книгата «Писма до близки хора» Софроний пише за умората на съвременния човек от общоприетите молитви. Сякаш молитвите, съставени от Софроний, няма да отегчат човека по-бързо от тези на светиите. Само че тези молитви са съставени от богоносни отци — преп. Макарий Велики, свт. Йоан Златоуст, свт. Василий Велики и др. Четейки с голямо благоговение тези молитви, които е благословила светата Църква, нито свещеници, нито монаси, нито миряни някога са се уморявали от тях, а са хранели душата си със словата на вечните истини, засищали са жаждата си със Светия Дух, от Когото са вдъхновявани тези светии. А с какво ще се засити душата, когато човек чете молитви, съставени от модернист, с юдаистка насоченост, призоваващи да се пребивава на границата на отчаянието, а умът – да се държи в ада?

Очевидно е, че целта да се печатат тези софрониеви молитви, е развитие на новата църковна практика на литургическия живот, изопачаване на православното предание със замяна на службите от денонощния кръг с Иисусовата молитва; създаването на нови молитви, а в бъдеще и на нова литургия. Засега това изглежда невероятно, но ако привържениците на Софроний сполучат той да бъде канонизиран, то неговото учение ще бъде въздигнато в ранг на църковно, като учение на велик богослов, разбираемо само за „високите” умове. Тогава нищо няма да попречи на последователите на архим. Софроний открито да поставят на св. Престол на православните храмове по неговия пример символа на юдеохристиянството — менора с кръст.

И нека православните християни не си мислят, че това не ги касае и че Господ няма да допусне подобни неща. Тези неща вече се случват пред очите ни, допускани от Господа заради нашето сърдечно безразличие, топлохладност и страхливо мълчание пред очевидното.

Вместо заключение

В продължение на две хилядолетия много инославни и иноверни, било то идващи от езичеството, исляма, будизма, или от католицизма, протестанство и т.н., са ставали православни християни, свещеници, монаси и са придобивали святост. Но не са известни случаи, когато тези люде, обърнали се към Христа, от любов към своите прадеди да слагат в ъгъла с иконите или на престола в храма, например, мюсюлмански полумесец, или индуистско божество, статуя на Буда или друг свой любим идол. Или пък да служат молебен — и наравно със свети Николай да поменават и пророка Мохамед.

Обратно, от житията на светиите е известно, че всички те са разбивали своите идоли било в домовете си, било в езическите храмове, изповядвайки, че са християни и отивали на най-страшни мъки, приемайки дори смърт за Христа.

Единствените, които съчетават Христа и велиара, светлината с тьмнината, за да унищожат Православието и да го разрушат отвътре, са юдеите и техните съучастници обновленци, икуменисти, модернисти, макар те да вършат това под най-благочестив предлог, тъй щото е невъзможно за обикновения православен човек да повярва, че такова нещо е възможно. Но помислете как действат разузнавачите, шпионите? Нима те си признават, че са врагове? Напротив, правят всичко възможно да ги приемат за свои. Те скриват лицето си под маската на православни учители. Затова и Господ предупреждава: «Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете» (Мат. 7:15–16). Крайната им цел е обръщането на православните, на последователите на Христа, в юдаизма – религията на антихриста.

Още през XV век юдеинът Схария обърнал в юдаизъм новгородските свещеници, а когато те пожелали даже да се обрежат, за да могат във всичко да следват новата си вяра, той им забранил и им казал: «Пазете в тайна обръщането си в юдаизъм, а явно се представяйте за християни»^[2].

Привърженици на Софрониевото учение има в много от големите руски манастири (в Свято-Троицката Сергиева Лавра; в Сретенския манастир (Москва); във Валаамския манастир; в Оптина пустиня и др.) и в другите поместни църкви (гръцка, сръбска, българска, румънска). Всички те действат организирано, работейки за кощунствената канонизация на архим. Софроний и подготвят пътя за съединяване на Православието с юдаизма, крайната цел на което е очакването и поклонението на месията. По този начин те се стремят да унищожат Православието отвътре, като подменят Христа с велиара. Да се молим и да положим труд според силите си това да не стане!

Ще завършим тази работа с призива на вселенския светилник светителя Йоан Златоуст: «Нашият дълг не е в това да убедим противника, а в това, да изложим истината, която знаем, пред онзи, който иска да я чуе. Ако той не желае, ние не сме длъжни да го заставяме. Неговият собствен дълг е да се убеди, защото никой никого не може да убеди, ако убеждаваният не се убеди сам. С други думи, наш дълг е да изложим истината, а който има уши да слуша, нека слуша, както е казал Христос».

<< предишна

Благодатный огонь

Превод: Десислава Главева

[1] Архим. Софроний (Сахаров) Молитвенное приношение старца Софрония (https://azbyka.ru/otechnik/Sofronij_Saharov/molitvennoe-prinoshenie-startsa-sofronija/#0_1).

[2] Преподобный Иосиф Волоцкий, «Просветитель», Издание Свято-Успенского Иосифо-Волоцкого ставропигиального монастыря, 2008.