„Но и сега още казва Господ: обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание. Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив... Затръбете с тръба ..., наредете пост и обявете тържествено събрание... нека излезе младоженец от своя чертог, и невеста - от своята горница... нека плачат свещениците, служители Господни, и да казват: "смили се, Господи, над народа Си...” (Иоил. 2:12–13, 15–17).

Кой слуша сега този глас, който се раздава в църквата? Ако на площада от небето би се разнесъл гръмък глас: «хора, пощадете сами себе си, че да ви пощади и Господ», може би някой би го чул и би се пробудил от упоението на утехите, похотите и виното.

Свещениците не престават да викат: «пощади, Господи»! Но от Господа справедливо идва страшният отговор: «Няма да пощадя, защото няма кой да търси пощада».

Всички стоят с гръб към Господа, отвърнали са се от Него и са Го забравили.

Мысли на каждый день года

Превод: Десислава Главева