„Вярвам, Господи! помогни на неверието ми” (Марк 9:24).

Един баща довел при Иисус Христос своя болен син, който бил обзет от ням дух. Продължителните и тежки страдания на бесноватия и особено обстоятелството, че и Христовите ученици, които той преди това помолил, не могли да изгонят беса от момчето, смутили и разтревожили клетия баща, та затова той плахо и някак със съмнение помолил за него Иисус Христос, сякаш боейки се, че и Той няма да може да помогне. Ако можеш нещо да сториш, казал той, смили се над нас и ни помогни. Когато Иисус Христос отвърнал: ако можеш поне малко да повярваш, за вярващия всичко е възможно, той през сълзи викнал: Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми! Това било достатъчно и Господ незабавно изцелил болния.

Тези думи, или по-добре казано, тази молитва: вярвам, Господи, помогни на неверието ми, е изключително нужна и често трябва да бъде повтаряна от днешните вярващи – от всички ни. Нерядко у нас оскъднява вярата, ние често се съмняваме в много неща. Всъщност в какво вярваме твърдо? Кои са тези истини на вярата, в които сме винаги уверени?

Вярваме, че Бог съществува, че Иисус Христос е Син на Живия Бог, Който е дошъл в света да спаси грешните, вярваме, че има бъдещ живот. Но дори в тези истини ние като че понякога се съмняваме, или сме готови да се усъмним. Особено когато човек чуе какво някои хора говорят и пишат за вярата, или като види как живеят и постъпват някои от вярващите. Тогава неволно се замисляш и с недоумение си казваш: но как е възможно?... Та нали има Бог, Който всичко вижда и ще въздаде всекиму според делата му.

Има Иисус Христос, Син Божий, Който е дошъл на земята за нашето спасение. Има друг живот, където след смъртта ще живеем и ще живеем вечно… Защо има хора, които живеят и постъпват така и така говорят и пишат? Пишат и говорят, живеят и постъпват така сякаш не съществува нищо вечно и свято, като че и Бог не съществува, и Иисус Христос не е идвал на земята, и бъдещ живот няма да има, като че нищо няма, нищо не е имало и няма да има!...

При такива смущения и недоумения относно най-важните истини на вярата, как да не викнеш към Бога: вярвам, Господи, помогни на неверието ми! Неволно и през сълзи понякога ще извикаш: да, аз вярвам, Господи, каквото щат да говорят и пишат против вярата, както и да живеят и постъпват дори някои от вярващите, вярвам, Господи, помогни на неверието ми.

Но дори без външни изкушения и съблазни, колко често ние сами изнамираме поводи за съмнения, когато размишляваме за вярата! Особено ако рядко се молим на Бога и се молим невнимателно, ако малко четем или дълго време не четем никакво духовно четиво, ако прекарваме живота си в разсеяност, в суета, без да вникваме в себе си, без да си даваме сметка за нашите задължения, вслушвайки се само в своите страсти и пристрастия, тогава при размисъл за предметите на вярата, при мисли за Бога и бъдещия живот понякога в ума ни се пораждат толкова много въпроси без отговор, които не са съгласни с нашата вяра, че за нас не остава нищо друго освен да извикаме към Бога: вярвам, Господи, помогни на неверието ми. Без молитвени обръщения към Бога или съвсем ще се измъчиш от помисли и съмнения, или ще стигнеш дотам, че да не вярваш в нищо и нищо да не правиш за спасението на своята душа. И във вярата ми към Тебе, Господи, ми е необходима Твоята помощ, Всеблаги Боже мой!

И тъй, благочестиви слушателю, не унивай, ако те споходят минути или часове на неверие, недоумение, или съмнение относно истините на вярата. Това може да се случи и действително се случва с всеки вярващ човек. Такива минути на отслабване на вярата се случвали и при Христовите апостоли във времето, когато Дух Свети още не бил слязъл върху тях. Та може ли в нас да не отслабва понякога нашата вяра, можем ли да бъдем винаги твърди в нашето упование?... Не унивай, а в такива случаи по-бързо се обръщай към Бога и викай: вярвам, Господи, помогни на неверието ми! Вярвам независимо от това какви мисли против вярата ми внушава моят ум. На Тебе, Господи, вярвам, а не на моя ум, когато той умува против Теб, или не както Ти желаеш. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев