Евангелският разказ за безплодната смоковница дава отговор на въпроса защо по отношение на безплодната смоковница не е проявено Божественото милосърдие. Защо смоковницата бива осъдена на смърт? Защо Господ вече не очаква плод от нея? Нима грешната и безплодна душа не може да се надява на Божественото милосърдие? Та Господ много пъти е давал прошка и е проявявал милосърдие! Може би душата ще се покае и ще даде плод достоен за покаяние.

Отговаряйки на това, Евангелието посочва, че Божествената присъда не се произнася внезапно и неочаквано. Господ много и дълго търпи заблуждаващата се душа. Той всякак и по всяко време със Своя Промисъл опазва душата, желаейки да изправи нейния път и да ѝ вдъхне сила за живот. И Божествената грижа през цялото време закриля душата. Евангелието образно обозначава тази грижа с думите „видя отдалеч една смоковница”. В израза видя отдалеч се заключава мисълта, че Божествената грижа бди над всеки живот, колкото и различни да са човешките пътища и колкото и далеч те да са отвели човека от Бога. А Господ бди над човешките пътища не поради любопитство, а за да може Неговата грижовна ръка на мига да се протегне към душата в момента, в който човек си спомни за Господа.

Значи Божествена грижа за смоковницата е имало и това е продължавало дълго. Стигнало се е до крайните граници на Божественото милосърдие и търпение в очакване на изправление на живота и духовен плод.

В другата притча за отсичането на смоковницата Господ ясно говори за дълговременната Божествена грижа, предшестваща осъждането на смоковницата:

„Някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери; и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята? Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор, и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш” (Лука 13:6-9).

Виждаш ли как по отношение на безплодната смоковница и на безплодната душа се проявява Божественото милосърдие, дълготърпение и грижа, изразяващи се в Божествени призиви и Божествена помощ и подаващи се като средства за спасение. Всичко това е било дадено и при все това смоковницата и душата са останали безплодни. И едва тогава бива изречена присъдата.

Благовестие Святого Евангелиста Марка. Духовные размышления.

Превод: прот. Божидар Главев