„Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа” (Деян. 8:13).

И повярвал, и се кръстил Симон влъхв, но нищо не излязло от него. Оказва се, че в построението на неговата вяра имало нещо, което не било наред.

Искрената вяра е отрицание на своя ум. Умът трябва да бъде оголен и да бъде представен като чиста дъска на вярата, за да начертае тя себе си върху него, без всякакви примеси на странични мнения и разбирания. Когато в ума остават свои убеждения, тогава, след като вярата се впише в него, ще се окаже, че има смесица от разбирания и съзнанието ще се обърква, срещайки мъдруванията на ума измежду действията на вярата.

Такъв бил и Симон влъхв – първообразът на всички еретици. Такива са и всички, които навлизат в областта на вярата със своите си мъдрувания както преди, така и сега. Те се объркват във вярата и от тях нищо не излиза, само вреда. Вредят на себе си, когато остават безгласни, вредят и на другите, когато тази мислена каша не се удържа в тях, а се излива навън, заради жаждата им да бъдат учители.

Така се оформя един кръг от лица, повече или по-малко грешащи по отношение на вярата, нещастно уверени в своята непогрешимост и обладани от вредоносното желание всичко да устроят според собствените си представи.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев