Валент беше по рождение от Палестина, но по дух беше коринтянин, защото беше надменен като коринтяните, както свети Павел ги порицава^[1].

Той дойде в пустинята, живя с нас редица години, а накрая се възгордя, та дяволите го измамиха. Те постепенно му създадоха гордото заблуждение, че с него общуват ангели. Поне така се разказваше, че веднъж, като работил в тъмнината, изгубил си шилото, с което плетял кошници, и че дяволът дошъл с лампа и му го намерил. Това му даде повод да се възгордее дотам, щото считаше, че не си заслужава труда да се причастява със светите тайнства.

Случи се веднъж, дойдоха гости и донесоха в църква орехи за братството. Нашият свещеник, свети Макарий, ги прие и изпрати в килиите всекиму по шепа, та и на Валент. Този ги грабнал, наругал и ударил приносителя и извикал: "Върви и кажи на Макарий, че аз не съм по-лош от него, за да ми праща благословиите си!"^[2]

Макарий разбра, че Валент е станал жертва на прелест. На следния ден той прати да го повикат и рече: "Валенте, ти се заблуждаваш. Престани така да мислиш!" Но той си замина, без да иска да чуе наставленията му.

Така дяволът се убедил, че Валент е вече до висша степен прелъстен, та взел и се преобразил в образа на самия Спасител и му се явил в нощно привидение, обкръжен от хиляди свои ангели, които носели запалени светилници. Самият той сред светлинния блясък изглеждал подобен на Спасителя. Предварително изпратил едного на Валент като вестител да му каже: "Христос те е обикнал заради твоя живот и откровена душа. Сега той иде да те посети. Излез от килията си и щом го видиш, падни ничком на лицето си, та му се поклони, и пак се върни в килията си!"

Валент, действително, излязъл, видял антихриста и неговия блестящ съпровод на една стадия отдалеч и паднал на лицето си, та му се поклонил. На следния ден безумието му порасна дотам, че дойде в църква и извика на събралите се братя: "Аз нямам нужда да се причастявам с тайните, понеже днес видях самия Христос".

Тогава отците го вързаха, наложиха му вериги на нозете за цяла година и го принудиха да дойде на себе си. С молитва, смиряване и строгост лекуваха лудостта му, както казва пословицата: "Клин клин избива"^[3].

Както между светите райски дървета стояло и дървото за познаване на доброто и злото, така и аз разказвам в тази книжка покрай живота на светците и за живота на такива човеци, за да бъдат предпазени читателите да не се възгордяват, ако техният стремеж към добродетелта се увенчае с успех в някое отношение. Защото често дори добродетелта става причина за падение, когато не се упражнява правилно. Нали е писано: "Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност"^[4].

Лавсаик или Животопис на светите отци, Преподобни Паладий, епископ Скитополски (Еленополски), Издателство за православна литература "Тавор", София

[1] 1 Кор.5:2.

[2] Свещеническото благословение се предава и чрез подаръци от страна или чрез ръката на свещеника. При това прието е въз основа на Евр. 7:7 равен да не благославя равния си, ако не се благословят взаимно. Валент се считал "не по-лош" от Макарий, макар да не бил свещеник, затова се обидил от неговите благословии чрез орехите.

[3] Едно основно правило на древната медицина, което се приписва на най-знаменития представител на древната елинска медицина Хипократ и което се използва от църковните отци в духовен смисъл.

[4] Екл. 7:15.