В деня, в който честваме паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел се привежда онзи откъс от живота на Петър, когато на въпроса на Господа: „вие за кого Ме мислите?”, той отвърнал: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог” (Мат. 16:15-16). Тогава Господ казал: „Блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата” (Мат. 16:17).

Бог нищо не прави просто така и не разпилява даровете Си напразно. А значи и блаженството на Петър се състои в това, че макар той тогава да бил несъвършен по плът и по разум, Бог видял самата дълбока вътрешност на неговата душа и засвидетелствал за това, като открил само на него истината за Своя Син.

Другите обаче наглед били по-силни от Петър. Та нали не някой друг, а именно Петър плътта и кръвта заставили да противоречи^[1] на Господа, а след това три пъти да се отрече от Него. И все пак това, което било предвидено от Господа, останало неотменено. И макар Петър да преживял падение чрез делата си поради слабостта на плътта, същият този Петър на измъчващите го въпроси на възкръсналия Иисус: „Симоне Ионин, любиш ли Ме?” – от самата тази дълбочина отговаря: „Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам” (Иоан 21:15-17).

Да, Господ всичко знае и затова Той дори след предателството не снел от Петър веднъж даденото обещание: „Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18).

А Своя втори стълб Павел Господ видял и намерил на още по-голяма дълбочина – когато той бил жесток гонител на Църквата. Но с едно само докосване и с един само въпрос: „Савле, що Ме гониш?” – Господ го възродил за живот. И ето че и Петър и Павел извършвали и завършили Божието дело, принасяйки своята плът и кръв в жертва Богу.

В Божия човек няма лукавство, той пред всички е открит: „Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?” (2 Кор. 11:29). И ако живеещите по плът обикновено се хвалят, че царят ги обсипва с всякакви блага, Божият слуга се хвали с това, че той „бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране” (2 Кор. 11:23). Други се хвалят, че царят изпълнява всяка тяхна молба, а Божият слуга не скрива, че Господ не чул неговите трикратни молитви и не премахнал от него ангела сатанин, който го тормозел (виж 2 Кор. 12:7).

И постепенно преобразявайки плътта и кръвта, Господ въздига Своите избраници дори дотам, че още по време на земния живот им показва рая и им дава да чуят „неизказани думи, които човек не може да изговори” (2 Кор. 12:4). И не само това, но още им дава и „ключовете на царството небесно” и казва: „Каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Мат. 16:19).

Така и във всеки човек има дълбочина, където дори самият той не вижда, но все пак нея я има и това там е самият той, а не някой друг. И първо само един Бог вижда, че например в рибаря Симон се крие „камъкът” Петър и че в гонителя Савел се крие „избраният съсъд” Павел. И Господ полага основите на Своята Църква именно върху тази съкровена дълбина. Божият човек затова стои тъй твърдо, че колкото и високо да го възнесе Бог, неговото съкрушено сърце винаги помни дълбината на предишното падение. Павел казвал за себе си: „Не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия” (1 Кор. 15:9). А Петър до края на своя живот плачел, когато чуел петел да пропява.

Ако на падналия Господ казва: „помни откъде си паднал” (Откр. 2:5), то и възвеличеният трябва да помни откъде го е възвел Господ, за да не може наистина „ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ” (Рим. 8:39). Амин.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей, М., 1999 г.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] И това става точно след като е получил тази велика похвала от Господа Иисуса Христа (виж Мат. 16:21-23) - бел. прев.