"Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира; тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род."

Мат. 12:43-45

У всеки човек, който живее в грях, без да се кае, живее бяс като в дом и се разпорежда с всяко нещо в този дом. Когато по Божията благодат такъв грешник стига до съкрушение за своите грехове, кае се и престава да греши, тогава бесът бива изгонен от него.

В началото бесът не безпокои покаялия се, защото в него на първо време има голяма ревност, която като огън опалва бесовете и като стрела ги поразява. Но по-късно, когато ревността започне да охладнява, бесът се промъква отдалеч със своите предложения, внушава спомени за предишните удоволствия и влече душата към тях. Ако покаялият се не се опомни навреме, той бързо преминава от съчувствие към пожелание; ако и сега той не се опомни и не възвърне в себе си предишната ревност и трезвост, падението е близко.

От желанието се ражда склонност към греха и решимост: вътрешният грях е вече налице, а за външния се изчаква само удобен случай. В момента, в който се появи възможност, грехът ще бъде извършен. Оттук нататък вече бесът отново влиза в човека и започва да го гони от грях към грях, при това още по-бързо и по-силно отколкото преди. Това е изобразил Господ с притчата за повторното връщане на беса в почистения и пометен дом.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев