Обръщения на тримата митрополити

Третата вълна на коронавируса и държавната кампания за ваксиниране беше отбелязана с добре премерени изяви на църковни деятели. Сред тях можем да отличим заявленията на тримата митрополити: Тверския, Псковския и Волоколамския. Те призовават към диалог. Те искат да оборват, да изобличават, за предпочитане – лице в лице.

И ето че от различни страни се обърнаха с молба към мен да кажа своята „тежка дума” по този въпрос. Значи суматохата е дошла до своя предел. Вълната е стигнала до дъното и утайката излиза на повърхността, след като да се изкажат биват призовавани и най-обикновени граждани.

Аз не мога да изобличавам йерархията и затова няма да пиша открити писма до митрополитите, да ги увещавам и да им предлагам да се покаят.

Никой не може да поучава архиерея, още повече пък с намерението да се обърне към неговото паство. Такъв начин на действие не е допустим дори за църковен съд. Той може да наложи наказание, но без да унижава сана.

Един особен вид хора

Причина за тази необичайна въздържаност е това, че в Църквата и в държавата винаги е имало един особен вид хора. В Църквата това е йерархията, а в държавата – властимащите. Тези два вида власти отговарят за живота и благополучието на Църквата и гражданите. Но повече от всичко властите са отговорни за това, в Църквата и в обществото едни да казват истината, а други да вярват в истината, за да не смее никой да лъже и да не вярва в истината.

Да се опази истината е много важна и особена задача. Тази задача е нравствена и е толкова по-висша от всички други човешки задачи, колкото праведността е по-висша от живота, защото тя е коренът на живота (св. Йоан Златоуст). Да се говори истината стана много трудно, защото животът дотолкова се усложни, че днес на много въпроси могат да дадат отговор само тесни специалисти. Това се отнася и до вирусологията, в която трябва човек да е специалист, а такива са налице твърде малко, както се вижда от съвременните публикации. Същото се отнася и до философията, богословието, метеорологията, космическата техника и други области.

И тъй, за да може нещата да бъдат разбрани и обяснени, за това са нужни специалисти, а не профани. В Русия само няколко човека могат да разкажат за Чернобил, за коронавируса и за изкуството на четенето. И защо не ни го разкажат? Поради една много важна причина.

Ако някой вирусолог успее да се появи по телевизията и започне да обяснява, защо ваксинирането срещу една неуправляема инфекция (научен термин) е недопустимо, ние няма да го разберем и ще трябва да повярваме, като просто приемем думите му за истина. Той знае достатъчно, за да ни разкаже, но ние не знаем достатъчно, за да го разберем. Обикновено подобно затруднение се игнорира, а това се случва постоянно и навсякъде около нас.

Обикновеният човек трудно може да се ориентира в най-важните въпроси, въпросите, касаещи неговите живот и смърт. Ето защо е толкова важно специалистите да казват истината, да не лъжат и да не лицемерят.

Специалисти в областта на истината, които са предали истината

И тъй, съществува един особен вид специалисти в областта на Истината и частните истини. Това са йерарсите, мъдреците, астрономите, историците, медиците. И ето че настъпи моментът, когато тези специалисти престанаха да казват истината. Учените, писателите, журналистите, учителите, свещенослужителите, като учители на нравствеността, постепенно се превръщат в учители по безнравственост. Нека си спомним Херцен, Чернишевски, Достоевски, Толстой, Вл. Соловьов и митр. Сергий (Страгородски).

Специалистите, които предадоха истината, престанаха да разбират и да се ориентират добре и в своите тесни специалности. Започнаха да вършат разни неща, без да разбират защо ги вършат. Те се превърнаха в гьобелсовци, в идеолози, изкусни само в едно изкуство – изкуството за управляване на съзнанието.

Какво се случва, когато хората призвани да служат на истината, предават своето призвание? Сега пастирите пасат сами себе си (Йез. 34:8). Това са слепи водачи (Мат. 15:14), които са поставени да съдят според закона, но съдят против закона (Деян. 23:3). Така те се превръщат в служители на общественото благо, което сами определят какво е то, независимо от истината.

„Съвестта на нацията” вече не съветва, а се упражнява в управляване на съзнанието – своето и на масите.

Поради това в обръщенията на тримата митрополити виждаме добре отработен механизъм на лъжата и отклоняване от истината. Тези църковни деятели очевидно добре владеят „изкуството на благородната лъжа” и го използват, за да проповядват безнравственост. Те разсъждават за това, което не знаят: за вирусите и ваксините. Но те не знаят и много по-важни неща, без които не можеш да бъдеш християнин. Те не знаят дори неща, които знаят хора, които не обладават каквото и да било специално познание.

Защо един митрополит изрича лъжа

Как се стигна до това един митрополит да лъже, при това безнаказано и без да нанася ущърб на своята репутация сред православните?

Вътрешните мотиви на църковните деятели за нас, разбира се, са неизвестни, но тук и не става дума за тях. Да се отговори на въпроса „защо”, означава да се назове явлението по име, да се обясни какво е то всъщност, кое е това лице или събитие в историята на Руската църква.

И тъй, един митрополит лъже и оправдава престъпление заради удобството на земния си живот и този на своите последователи. Така може да постъпва само лъжец и безнравствен човек. Но да се лъже не е хубаво и това го знае дори малко дете.

Няколко поколения лъжци подкопаха доверието към учителите и управляващите. Днес техните слова вече не са авторитетни, тъй като вече и децата знаят, че политиците като правило не говорят истината. Нещата отиват натам, че хората вече ще мислят така и за православните йерарси.

Служителите на истината

Мястото на предалите истината би трябвало да бъде заето от тези, които са останали верни на истината. Но това не се случва.

Руските новомъченици например осъдиха и обновленците, и сергияните, а наред с тях и комунизма. Но кой знае защо нито един от тях не седна на съдийското място и не председателстваше събранията. Даже след смъртта им техният подвиг не придоби авторитет сред масите. Авторитетно стана предателството на истината.

Кое отличава служителите на истината? Те не искат да налагат своите мнения, те отказват да управляват съзнанието на масите, а само искат да виждат нещата такива, каквито са. Те не предлагат „тежка дума”, а просто думи.

Затова в Новото време антимодернистите не стават за нищо. Те не внушават на човечеството и на новите християни вяра в собствените им сили. Затова допуснаха митр. Сергий (Страгородски) да бъде провъзгласяван като «велик кормчия», митрополитите Никодим (Ротов) и Антоний (Блум) – за «хора на Църквата». А за свещеномъченик Виктор (Островидов), архиеп. Теофан Полтавски или Константин Леонтиев не се надявайте някой да каже същото.

И наистина, праведниците и новомъчениците не са спасили Църквата, не са променили лицето на земята, Църквата и обществения строй. Те са съвършено безпомощни, особено в наше време, когато всеки си въобразява, че твори история било на изборите, било на митингите, било с помощта на петиции в интернет.

Непоправимото

Случи се нещо непоправимо, удивителен преврат, при който всички творят история, с изключение един малък кръг от хора, който съди за всичко според закона.

Правдолюбците остават, но не могат да заменят този особен клас хора, които решават съдбините на века^[1].

Йерархията

Йерархията се отличава с това, че в нея влизат хора, призвани от Бога и поставени и осенявани от Божията благодат. Те трябва да знаят какво е добро и зло, правда и истина. Не ние трябва да ги учим.

Мирянинът не може да замени свещеника, хиляди свещеници не могат да заменят един йерарх, а хиляди болни – един лекар.

Ние не можем да безпокоим по-висшите от нас, да им досаждаме, увещавайки ги с писма, още повече с открити писма. Ние не бива да се осмеляваме да се обръщаме към паството през главата на правещия архиерей. Ние въобще не можем да правим каквото и да било в Църквата за промяна на ситуацията. Иначе бихме се превърнали в идеолози, тоест в църковни деятели, които обаче не са призвани от Бога. Съвсем не това е нашият християнски дълг, съвсем не.

Пасомите

Но има и друга страна. Проблемът не е толкова в йерархията, а и в паството, не само в идеолозите, но и в тези примерни граждани на развратеното общество.

Когато всички започнат да осъждат себе си и своето мислене, съдийските места ще опустеят. А сега, като чуят нещо, което не разбират, гражданите го считат за безсмислица, речта на специалиста – за подигравка, речта за добро и зло – за пустословие.

Молят ме да се изкажа за митрополитите не тези, които се съмняват и търсят отговор, а тези, които мислят, че тяхното мнение съвпада с моето. И тези, които вярват на митрополит Х, и тези, които го кълнат, смятат, че са съвсем наясно и не е нужно нещо да им се разяснява. Към мен се обръщат за увеличаване на масата, но всъщност ми предлагат роля не в масовката, а сред главните.

Така стигаме до третата беда, която произтича от това, че истината е предадена и в Църквата и в обществото.

Измамниците

Мирисът на изплъзващата се власт от ръцете на призваните и на тези, които я обладават, привлича измамниците. Възникват множество непризвани авторитети: блогъри, актьори, активисти, футболисти...

Изглежда логично – призваните лъжат, значи са се отрекли от своето призвание да говорят истината. Те са станали други хора, станали са като всички останали. А властта, останала без обладател, чака първия, който ще се докопа до нея. Нали така?

Не съвсем. Призваните са се отрекли и са станали други, но Божието призвание е неотменимо, призванието на отсъждащия, давано по Божия благодат, е по-силно от всички човешки съдилища и наказания.

Нашият дълг

Какво тогава да правят тези, които не ръководят съдбините на века и искат да знаят само общото за всички хора, а в Църквата – валидното за всички християни?

Ние трябва да стоим далеч от всички идеолози както от званите, така и от незваните. Трябва да опазим своето безвластно и подчинено положение от техните лъжи и уговорки да разделим с тях отговорността.

Наш дълг обаче е да вярваме и мислим, да съдим за това кое е добро и зло, като се придържаме към него с всички сили заради спасението на душата. Лъжецът унижава своя сан, не ние. Ние нямаме никакво отношение към това.

Ние трябва да се грижим само за правоверието и правомислието, а ако пишем за лъжата, то да пишем така, че у лъжеца да не останат никакви оправдания и мотиви, освен личното му упорство да противостои на всеизвестните истини.

Така няма да напуснем своите граници. Няма да изобличим митрополита и няма да го призоваваме към нищо, защото има причини да постъпваме така.

Ала защо те лъжат така упорито

Как мислите, защо по време на мор пазителите на правдата така упорито мамят хората с лъжа, с истина и с мълчание – тези три мощни оръдия за управляване на хората? Защото и те като гностиците знаят, че масата хора не са християни. Те отнапред разчитат на хорското неверие и на това, че по време на мор хората не могат да се обърнат към Бога.

И тук е пределът на техните гностически знания, специални навици и изкуство.

Те знаят всичко за нехристияните, и същевременно не знаят нищо за християните. Те някак не успяват да забележат християните, които предпочитат да страдат невинно (1 Петр. 4:1, 12-16), но да не вземат в ръцете си власт, която не им принадлежи.

"Вие и без мен ще се оправите, – отговарям на призовалите ме участници в световното движение, което, както се вижда, обхваща вече и Църквата. – Аз не живея във времето, в което вие живеете, нито съм част от историята, която вие пишете."

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева

[1] «The choice and master spirits of this age», Шекспир. Трагедия «Юлий Цезарь».