Един слуга дължал на царя десет хиляди таланта. Царят простил на слугата си този дълг. Но слугата се оказал изключително зъл и неблагодарен. Негов приятел му дължал сто динария, а той не пожелал да му прости дълга, нито да изчака да бъде изплатен, за което завинаги бил хвърлен в тъмница.

Братя, подобно на този щедър и милостив Цар постъпва с нас, грешниците, нашият Небесен Отец. А ние често като злия раб не искаме нищо да простим на ближния си. Затова и ще бъдем строго наказани.

Да прощаваме вината на другия е необходимо за нашето спасение. Та нали ние всички без изключение сме грешници. Хиляди пъти всеки от нас е оскърбявал Бога. Но при това ние се утешаваме с отеческото снизхождение и Божието милосърдие и се надяваме на прошка. И прошка наистина ще ни бъде дадена, Бог Сам ни я предлага. Но Той е поставил за това условия и ако ние не изпълняваме тези условия, независимо от Божието милосърдие, умираме в грехове.

Какви са тези условия? Първо, това е вярата в Иисус Христос. Христос е пострадал за нас, умрял за нашите грехове и разкъсал тяхното ръкописание. Всеки грях трябва да бъде наказан, а наказанието за греха, което не бихме могли да избегнем, въпреки всичкото си покаяние, понесъл на Себе си Христос. В това трябва да вярваме и само при такава вяра можем да се надяваме да ни бъдат простени греховете.

Второ, това е покаянието. Ако хората не чувстват дълбоко и искрено разкаяние, ако отвращението от греха не ги води до твърда решимост, ако не се смиряват и не откриват греховете си в изповедта, то те умират в греховете си.

И накрая, третото условие – това е прошката, забравянето на вината. В днешното евангелско четиво се казва, че Бог прощава само на онези, които от своя страна прощават на оскърбителите си. Ако не прощаваме вината на нашите оскърбители, независимо от вярата и покаянието, умираме в греховете си. Както не можеш да жънеш, ако не си посял, така и не можеш да получиш прошка от Бога, ако не простиш на другите.

Живял в Александрия един велможа, който независимо от всички увещания на св. Йоан Милостиви не искал и да чуе за примирение със своя неприятел. Веднъж светителят го извикал в своята домашна църква на литургия и велможата дошъл. В църквата нямало никой от богомолците. Служил сам патриархът, а на клироса имало само певец, на когото велможата започнал да помага с пеенето.

Когато започнали да пеят Господнята молитва „Отче наш”, запял и светителят, но при думите: „насъщния ни хляб дай ни днес”, светителят замълчал, като възпрял и певеца, тъй че велможата сам изпял думите от молитвата „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си”. Тук светителят се обърнал към непримиримия велможа и с кротък упрек му казал: „Виж, сине мой, какво казваш на Бога в този страшен момент: прости, както и аз прощавам. Истината ли казваш? Прощаваш ли?”

Тези думи така поразили велможата, че той облян в сълзи се хвърлил в нозете на архиерея и възкликнал: „Всичко, което ми повелиш, владико, всичко ще изпълни твоят раб.” И наистина изпълнил – в същия ден се помирил със своя неприятел и от все сърце му простил всички обиди.

Братя, добрият градинар не само изтръгва плевелите, но ги изтръгва от корен. Нека и ние изтръгнем от корен ненавистта и враждата и не само да прощаваме на ближните, но и да забравяме обидите. Амин.

Праведный Алексий Мечёв, Проповеди.

Превод: прот. Божидар Главев