Господ Иисус Христос му каза: в Закона що е писано? как четеш? (Лука 10:26)

На въпроса на законника, предложен веднъж на нашия Господ Иисус Христос: „как да се спаси”, Господ отговорил с въпрос: „В заповедите какво е писано? Как четеш?” Как четеш Закона, какво е написано там?

Несъмнено на този въпрос законникът с лекота можел да отговори, защото при евреите не е като при нас – при евреите не само възрастният човек, но и малкото дете е изучило преди всичко десетте Божии заповеди, необходими за спасението, затова и законникът без затруднение отговорил на Господа, че в закона най-важни са две заповеди: да възлюбиш Бога и ближния.

Но защо Господ не задал един въпрос, а два? Защо не попитал законника просто какво е написано в закона? А прибавил още и въпроса "как четеш"? Ясно е, че както е написано, така и трябва да се чете. Ако в заповедите беше написано двусмислено, тогава и при четене би трябвало да се разбира двояко; но заповедите са написани просто и ясно, за да може всеки правилно да ги чете и разбира. Но Господ предложил и още един въпрос: как четеш, тоест как ти ги разбираш? А че законникът правилно четял, но неправилно разбирал заповедите, ясно се вижда от другия въпрос, който той задал на Господа - "кой е моят ближен".

Не се ли вижда ясно, че законникът знаел заповедите, но не ги разбирал; знаел буквата на закона, но не разбирал духа на закона; знаел думите, но не разбирал всички мисли и всички истини, които се съдържат в тях. Така и днес много от нас знаят думите и буквата на заповедите и Светото Евангелие, но тяхното съдържание, техния дух, сила и живот знаят малцина. Ето защо св. ап. Павел в днес прочетеното апостолско четиво казва: „Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост; учете се и се вразумявайте един други с псалми, славословия и духовни песни, като с благодарност възпявате Господа в сърцата си” (Кол. 3:16).

Необходимо е, значи, за съвършеното разбиране на заповедите и Евангелието надълго и нашироко да се изучава Божието слово, да се учим един от друг, да се вразумяваме, да пеем псалми, да славословим Господа с духовни песнопения и при просвещаващото действие на Божията благодат да възпяваме Господа в сърцата си, защото единствено Божията благодат може да ни просвети и настави.

Всъщност всеки от нас знае, че Бог е един, както е казано в първата заповед: Аз съм Господ Бог ваш, да нямате други богове освен Мене. Но че за сребролюбеца парите са неговия идол и бог, това не всеки разбира и приема. Не си прави кумир, и това всеки разбира, но това, че мнозина правят от женската красота свой кумир, много хора не възприемат. Не произнасяй напразно Божието име, се казва в третата заповед, но колко много са тези от вас, които лекомислено произнасят напразно Божието име?

Помни съботния ден, е написано в четвъртата заповед. Но какво от това? Само евреите помнят съботните дни (в нашата традиция неделния ден), а християните и купуват, и продават в този ден, и пируват по разни заведения. Почитай баща си и майка си, пише в петата заповед, но какво виждаме на практика? Най-пълно неуважение и непочитане на родителите от страна на децата. Не убивай, докато ние съвсем между другото се убиваме един друг и с думи, и с гневно отношение. А колко много убийци има между тези, които си събират съкровище, пък бедняците заставят да страдат от глад и студ?!

Не прелюбодействай, е седмата заповед, а между впрочем днес дори не смятат за грях да съблазняваш и да бъдеш съблазняван, да развращаваш другите и да бъдеш развращаван, макар в Евангелието да е казано, че един поглед към жена с похотливо желание е вече прелюбодейство. Не кради, е казано в осмата заповед, а в същото време по тържища и магазини се ширят присвояване, измама и кражби. Не пожелавай чуждото, се казва в десетата заповед, а при нас присвояването на чуждото под благовиден предлог изобщо не се смята за грях, както не се смятат за грях гордостта, клеветата, осъждането, лъжата, злословието, неблагодарността, лицемерието, скъперничеството и много други.

Ето така почти всички християни знаят буквата на закона, но не познават неговия дух; знаят думите, но не знаят мислите, съдържащи се в заповедите.

А пък за Евангелските заповеди дори не щем да отваряме дума, защото много християни казват, че днес учението на Спасителя е изключително трудноизпълнимо, че то е писано за други времена и хора. Всички се отказват от тесния и прискърбен път, от носенето на кръста, от пълното себеотрицание, от антипатията към света и към самия себе си, от убиването на страстите, от чистотата на мислите и желанията, от отречението от своята воля, от презирането на плътта и света, от отстраняването от всички дела на дявола – мнозина дори смятат за невъзможно човек да бъде свят и непорочен в Христа Иисуса.

Пита се: къде са тези, които разбират не само буквата, но и духа на закона? Къде са тези, които виждат и разбират не само думите, но и мислите и светлината на закона? Къде са тези, които изпълняват Божия закон и се спасяват? Наистина, много са званите, а малцина избраните.

Господи, кой ще се спаси, ако няма трудещи се за спасението си? Единствен Ти, Господи, виждаш и познаваш тези, които се спасяват. Амин.

Простые и краткие поучения на дни воскресные и праздничные протоиерея Василия Бандакова, Т. 8, Мариуполь, 1885.

Превод: прот. Божидар Главев