Бог не праща на подвижниците в наше време такива изпитания като на древните, защото няма да могат да ги понесат, и не им дава дарования като на древните, за да не се превъзнасят без мяра (преп. Лъв).

Свободата на разумните същества винаги се е изпитвала, тя и до днес се изпитва, докато не се утвърди в доброто. Защото без изпитания доброто не е утвърдено. Всеки християнин бива изпитван с нещо: един с бедност, друг с болест, трети – с разни недобри помисли, четвърти – с някакви бедствия или унижения, а някои и с различни недоумения.

И така се изпитва твърдостта на вярата, и надеждата, и любовта Божии, тоест към какво клони най-много човек, към какво се прилепя. Нагоре ли се стреми или още е прикован към земното, за да може човекът-християнин сам да види чрез тези изпитания в какво положение и разположение се намира и неволно да се смирява. Защото без смирение всички наши дела са суетни, както единодушно утвърждават и богоносните отци (преп. Амвросий).

***

Както християнинът не може да избегне, нито да пребъдва без изкушения и изпитания, така бива и с манастирските обитатели, не само с новите, но и със старите. Човек е получил от Бога свобода, и разум, и закона на откровението, и бива изпитван как ще употреби своята свобода. И свободата на ангелите е била изпитвана... Ако дори небожителите са били изпитвани как ще употребят своята свобода, то колко повече ще се изпитва свободата и произволението на живеещите на земята (преп. Амвросий).

***

Всяко наше добро дело и вяра трябва да бъдат изпитани. А изпитанието става посредством скърби (преп. Никон).

Симфония по творениям преподобных Оптинских старцев, в 2 т., ред. сост. Т.Н. Терещенко, Москва, ДАРЬ, 2009

Превод: Десислава Главева