За суетата

Всеки човек неволно ще повтори заедно с премъдрия Соломон благоразумните слова, произнесени за всичките му земни дела в края на земното му поприще: «суета на суетите, – всичко е суета» (Екл. 1:2).

Всичко, за което човеците са се трудили да създадат на този свят, все пак се е разрушило; всичко съградено ще рухне. При такава съдба на човешките дела на земята как да не изстине към тях онова сърце, което, придобило опит с дълги години и много труд, вече не усеща онзи плам към земните дела, който преди го е изгарял поради неговата неопитност?

За развлеченията

Твоите развлечения, твоите увеселения са изобличители на живеещата в тебе мъка. Ти искаш да ги заглушиш с чашата на шумните забави и непрестанните развлечения.

Нещастни човече! В мига, в който изтрезнееш от тях, пак разбираш, че мъката, която си се опитал да унищожиш с развлеченията, живее в теб.

Развлеченията й служат за храна, за средство, което само я засилва – отдъхнала в сянката на развлеченията, мъката се събужда с нови сили. Тя е свидетелство, което живее в самия човек, и което постоянно му напомня за неговото падение.

Симфония по творениям святителя Игнатия (Брянчанинова) / [ред.-сост. Т. Н. Терещенко]. - Москва : Даръ, 2008.

Превод: Десислава Главева