За християнина пълноценният живот започва с кръщението. Нещо подобно е било обрезанието във ветхозаветната Църква. Още на Авраам му било казано: «Този е Моят завет»: «целият мъжки пол у вас да бъде обрязан; обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас» (Бит. 17:10–11).

Само кръстеният ще наследи живот вечен, а необрязаният се лишавал дори от временния: «А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми» (Бит. 17:10–11).

В обрезанието, както и сега в кръщението, се наричало името. «Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата» (Лук. 2:21). А наречението на името е много важен момент. В отличие от всичко друго на земята човек е личностно същество. Името отделя човека от цялата, така да се каже, «маса хора», и дава възможност да бъде разпознаван.

Но защо Бог повелил именно по такъв странен начин да се влиза в състава на Божия народ? В тази старозаветна загадка покривалото, както винаги, се снема само чрез Христа.

Когато се извършвал този обряд над Младенеца Иисус, всички видели с очите си, че в Него тече същата кръв, както и във всички човеци, и че има същото тяло като тях. И може би именно заради това е и било установено обрезанието, за да може впоследствие, когато се въплъти Христос, всички да могат да се убедят, че Той се е въплътил не призрачно и не частично, и че „в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството” (Кол. 2:9) в пълна мяра. Защото много еретици, появили се впоследствие, не вярвали, че Бог може да се унизи да приеме човешка плът.

Ето защо скоро след Възнесението апостолите започнали да предупреждават: «Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, а не според Христа» (Кол. 2:8).

Ние изповядваме вярата в Господа Иисуса Христа, Който се е въплътил и станал човек. И ако празникът на Неговото рождество е празник на Неговото въплъщение, то празникът Обрезание е празник на това, че Той станал човек. Съвършеният човек е не само биологическо, и не само обществено, но непременно и религиозно същество. Човек е длъжен да знае не само своите братя по плът, но и Небесния си Отец.

С изпълнението на закона за обрязването Иисус Христос го отменил. Както Той стана причастник на нашата природа, така и ние трябва да станем причастници на Неговата жертвена любов, чистота и святост. И тъй като Той обладава цялата наша пълнота, то и вие, – пише апостол Павел, «сте пълни чрез Него».

Той е «Глава на всяко началство и власт; в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово, като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите» (Кол. 2:10-12).

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей

Превод: Десислава Главева