Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му (Марк 1:3).

Когато някъде очакват пристигането на царя, обикновено се подготвят, тоест изравняват пътя или го почистват. Ако очакват идването на царя в някой град, тогава обикновено метат улиците, боядисват или осветяват сградите, окачват знамена като знак за приветствие на скъпия гост. Ако пък пристигането на царя се очаква в някое село, тогава всички негови жители се обличат в чиста празнична премяна, излизат на улицата, а избрани от общността хора поднасят на височайшия посетител хляб и сол.

Така става при посрещането на земния цар. Но на нас, братя, предстои да посрещнем небесния Цар, защото Христос, Царят на небето и земята, идва при всяка християнска душа, за да се всели в нея и да въдвори в нея Своето царство, царството на правдата, мира и радостта в Светия Дух, царството небесно.

А ние какво следва да правим? Как трябва да посрещнем такъв Посетител на нашите души, такъв Цар? Пригответе пътя на Господа, казва пророкът, прави правете пътеките Му. За Духовния Цар трябва да бъде приготвен духовен път. На изток за посрещането на царете изравнявали и изправяли пътищата, за да може пътят за пътешестващия цар да бъде по възможност прав, равен и удобен. А у нас сега почти навсякъде са прокарани железопътни линии и не само за царя, но и за всички нас пътищата са равни като стъкло.

Нека вземем тази правота и гладкост на земните пътища като пример и подобие на духовния път. Ние очакваме пристигането не в града, а в нашите души на небесния Цар Христос. Да направим и духовния път прав и гладък, тоест да отстраним от нашите души всяка кривина и неравност на греха, защото криви са вашите пътеки и неравни са пътищата ваши, казва пророкът (срв. Ис. 40:4).

Как да ги отстраним? Чрез искрено покаяние за греховете, чрез изправяне на сърцето и живота чрез добри дела. „Покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2). Маловерният да отстрани от себе си кривината на неверието или маловерието и да придобие простата немъдруваща вяра на светиите или вярата Божия, за която Господ е казал: „имайте вяра Божия” (Марк. 11:23 - слав.); гордият да отстрани своята гордост и да придобие боголюбезно смирение; враждуващият да изостави враждата срещу брата си, да се смири и да заживее с любов, спазвайки заповедта на апостола „обичайте се постоянно един други от чисто сърце” (1 Петр. 1:22).

Блудникът нека умие от себе си своята нечистота със сълзите на покаянието и занапред да не се връща към нея като куче на бълвотината си, нека живее целомъдрено, помнейки, че нашите тела са Христови членове и храмове на Светия Дух (Ефес. 5:30; 1 Кор. 6:19). Невъздържаният и пияницата нека и занапред да възревнуват въздържанието, защото „пияниците няма да наследят царството Божие” (1 Кор. 6:10), а и пиянството е идолопоклонство.

Сребролюбецът и коравосърдечният към бедните да изоставят своята привързаност към тази скъпоценна земя като крив и неравен път, по който те и без това често падат и се нараняват, пък и тази привързаност се явява още и препятствие по пътя на небесния Цар към техните души. Защото какво общо може да има Милосърдният с коравосърдечните и Човеколюбецът със сребролюбеца, или какво общо има небесният Цар с праха земен? И тъй, сребролюбивият и скъперникът нека приготвят път в сърцето си за небесния Цар чрез милостиня и щедрост към бедните.

Нека всички премахнем лукавството от нашите души и да придобием боголюбезната простота на добродетелите. Ето така трябва да приготвим пътя за Господа; да направим прави пътеките Му! Когато по такъв начин приготвим пътя си към Господа, Той без съмнение ще дойде при нас и ще се всели в сърцето ни, както Сам е обещал: „Ще се поселя в тях и ще ходя между тях” (2 Кор. 6:16). И царството небесно ще бъде в нас още тук – на земята, царството на правдата, мира и радостта в Светия Дух. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 1-й. СПб. 1893.

Превод: прот. Божидар Главев