Макар че всички християни са длъжни да ходят по пътя на Христовите заповеди - пътя на отречението от своите греховни страсти, все пак има разлика в духовните подвизи, в конкретните жизнени подходи, ако може така да се каже.

Да постигне отречение от своята воля може и затворникът, и послушникът, и мирянинът. Но те трябва да стигат до целта по различни пътища.

Първият вижда Божията воля, пред която той отхвърля своята собствена воля в светлината на словото Божие; вторият – във волята на своя духовен наставник; третият – в обстоятелствата на живота.

И за тримата е достъпна чистотата на сърцето, но първият се стреми към нея с постоянна молитва, вторият – с труда на послушанието и изповядване на помислите, третият – с честно изпълнение на служебните задължения и семейния дълг. Всички достигат една крайна цел, но по различни пътища.

Така е и във всички случаи, които животът предлага. Аз посочих главните очертания съвсем схематично, но искам да ви кажа само едно, че се боя да не би да се увлечете твърде много в аскетизъм. Монашеството не е нищо повече от форма на външен живот и колкото и хубаво нещо да е то, все пак не трябва да бъде крайната цел, която търсим да достигнем.

Стремете се към по-добри дарби, казва апостолът (виж 1 Кор. 12:31). В Христовите заповеди е скрито цялото духовно съкровище: да обичаш Бога повече от всичко, и ближния си – като себе си.

Но какво отречение само е нужно от своите страсти, за да обикнеш Бога по-силно и повече от всичко земно, повече от самия себе си! Каква борба със себе си, за да обикнеш ближния си като себе си!

И в тези две заповеди е цялата чистота и цялата святост на душата.

Преподобная Арсения Уст-Медведицка (Себрякова), Чистое сердце.

Превод: прот. Божидар Главев