Пишеш, че заради твоята гордост ти се пращат големи и тежки скърби. Сама съзнаваш, че всичко е заради гордостта и аз се съгласявам с това. Значи трябва да се търси изцерение чрез противоположната на този недъг добродетел, тоест чрез смирението. За което и свети Исаак Сирин в своето 79-то слово пише, че на гордите се изпращат нетърпими скърби, нещо за което те сами са си виновни, а полагащото се лекарство е смирението.

И теб съветвам да потърсиш това спасително лекарство и съзнавайки, че заслужаваш тези сърдечни скърби, приемай ги с търпение и себеотречение, като че не ти самата ги понасяш и благодари на Бога, че все още те щади, като не ти праща по-тежки скърби. Във всички твои постъпки се наблюдавай да не би в теб да прокарва вражеското семе – гордостта, а към ближните бъди благопочтителна, смятайки се за по-лоша от всички. И макар да дойдат укори и подигравки, считай себе си достойна за тях и така по-лесно ще ги понесеш. (преп. Лъв)

Описваш своите старания и самонаблюдения и се смущаваш, бидейки побеждавана от множество страсти и немощи. От това се вижда, че търсиш в себе си безпогрешност и с нея искаш да се утешаваш и на нея възлагаш надеждата за спасение.

Изобщо не е невъзможно да стане така, че всички пороци да си идат от теб, но да остане само един, който може всички други пороци да замени – гордостта. Ние дори не виждаме как се прокрадва в нас, а само тя е достатъчна за гибелта на душата дори да ги няма в нас другите пороци и страсти, чрез които бесовете постоянно ни нападат чрез прилози и материални изкушения.

В тази бран ние понякога биваме победители, а понякога – победени. Според мярата на гордостта и смирението от Бога се праща помощ или изоставеност. Но как ние ще постигнем смирението, като не се самоукоряваме и каем за тези попълзновения, считайки себе си за най-последни в мислите и чувствата си? И затова, ако се отнеме от нас тази борба със страстите, в която понякога биваме побеждавани от тях и така започнем да пребъдваме в мнима безгрешност, тогава какво ще стане? Прелъстяване от собствената святост, което е много по-страшно от грехопадение последвано от покаяние. (преп. Макарий)

Пишеш, че гордостта и самонадеяността понякога много те безпокоят. Пази се от тези зли страсти. От примера на светия цар и пророк Давид е видно, че гордостта и самонадеяността са по-вредни от прелюбодейството и убийството. Последните привели пророка към смирение и покаяние, а първите го довели до падение, както той обяснява в един от псалмите, казвайки: „И аз си думах…: няма да се поколебая навеки” (Пс. 29:7). А след своето падение вече говори съвсем друго: „Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа” (Пс. 21:7). (преп. Амвросий)

Гордостта е страшна тогава, когато не я забелязваме, а ако я забелязваме, каем се и се съкрушаваме, то Господ няма да ни я счете за грях (преп. Анатолий)

Оплаквате се от Вашата помощница, че е горделива. Какво да се прави? Светият Лествичник казва, че гордите ги изцелява само Бог. Затова, както аз вече, струва ми се, Ви писах, молете се Богу за нея, щото Той сам по каквито пътища знае да я настави на пътя на истината. Освен това при подходящ случай можете да ѝ казвате и нещо назидателно, например, че Господ „се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” (Иак. 4:6). Или пък някога можете да ѝ дадете някаква назидателна записка, както и сте направили. Целият проблем е в това, че гордите не осъзнават в себе си този порок. Но Господ е силен и такива да вразуми заради молитвите на молещите се за тях. (преп. Иосиф)

Симфония по творениям преподобных Оптинских старцев, в 2 т., ред. сост. Т.Н. Терещенко, Москва, ДАРЬ, 2009.

Превод: прот. Божидар Главев