Тези, които падат в грях и не се осмеляват да пристъпват към Светите Тайни, са благосъзнателни и скоро могат да достигнат до състояние да не съгрешават. А съгрешаващите и осмеляващите се да се докосват с нечисти ръце до пречистите Тайни са достойни за хилядократни наказания.

Защото според нелъжовното Павлово слово те правят себе си „виновни спрямо тялото и кръвта Господня” (1 Кор. 11:37). Тъй като към първите дяволът пристъпва не с толкова голяма сила, знаейки, че макар да падат, те съзнават това и съхраняват уважение към Божественото. А вторите, които грешат и не го съзнават, или макар да съзнават, но се отнасят с пренебрежение и се осмеляват да се докосват до свещените Тайни, дяволът справедливо приема това за признак на съвършено безчувствие и развращение и ги напада с всички сили.

Така постъпил той и с предателя Иуда. Понеже влязъл в него не защото пренебрегнал Кръвта на Владиката, както ти си мислиш, а защото поради лукавството на Иуда направил заключение за неговата вече неизцелима болест. Тъй като Иуда вече замислял предателството, но не се отказал от приобщаване, то дяволът го овладял.

А ако би видял, че той съхранява благоговение към Божественото Тайнство и се отказва да го приеме, то може би би го оставил, виждайки, че все още пребъдва в трезвение. Но тъй като видял, че той е омрачен от алчност, че в него няма праведни мисли, че излиза вън от себе си поради ненаситното опиянение и на всичко отгоре се осмелява да се докосва до това, което в такова състояние не подобавало да докосва, то виждайки неговото безчувствие, изцяло влязъл в него.

Письмо 454, Диакону Ниламмону, Письма. Преподобный Исидор Пелусиот.

Превод: прот. Божидар Главев