За съжаление, първото, което става жертва във всяка война, е обективната информация. Всяка една от страните използва всевъзможни предлози, за да клевети и злепоставя противника. Затова всяка официална информация за някаква победа трябва винаги да се дели на десет, а загубата – да се умножава.

Хванатите в плен от врага нерядко се оказват или актьори (често самодейни), или обикновени хора заставени да лъжат, за да си запазят живота, свободата или някакви материални блага. Тази класика на военната пропаганда е проверена и отработена още по времето на Втората световна война. 

Разбирам, че „войната е път на лъжи”^[1], но нека се постараем да бъдем обективни и да възприемаме пропагандата на трезва глава, без да слизаме на нивото на животинските инстинкти. Защото войната рано или късно ще свърши и ще се наложи да живеем с всичко това. 

На всички, които ми пишат за тези осем години война на Донбас, ще кажа, че винаги съм призовавал към мир! Правех всичко, което е било по силите на един малък човек в този голям свят. Призовавах да се спазват Минските споразумения, защото разбирах, че рано или късно ще има ответна реакция. Но че тя ще бъде такава – никой не подозираше. По-точно имаше надежда, че няма да се случи нещо толкова радикално. Минските споразумения вече не съществуват. Цяла Украина от няколко дни живее в нова реалност. В реалността на военни действия.

Накрая всичко ще свърши с някакви съглашения. Винаги така свършва. Въпросът е само при какви условия. Русия назова своите: демилитаризация, денацификация, при това пълна. Няма да си кривим душата – всички разбираме, че това значи капитулация от страна на Украйна.

Може ли това да бъде избегнато? Не зная. Гордостта ще се окаже пречка за мнозина, хора ще умират и след това. Кой – за своите убеждения, кой – за своята правда, кой – по друга причина, а някой ще стане случайна жертва на свален самолет, който ще падне върху дома му, или на ракета, с която ще свалят този самолет. 

Мир на всички ни. Да бъдем човеци, да не оскотяваме – това е всичко, което можем да сторим сега.

Във всяка една ситуация, моля ви, нека бъдем хора!

Да помагаме на ближния, особено на самотните хора, звънете на близките и роднините си, интересувайте се как са и помагайте, с каквото можете, макар и от разстояние. Това са човешки постъпки.

Паниката и проклятията по адрес на когото и да било с нищо няма да помогнат.

Хората днес изливат своята тревога в гняв или насмешки, в злост и оскърбления, а това само засилва общото напрежение и създава атмосфера на ненавист.

Целият този кошмар все някога ще свърши. А хората, които са се превърнали в животни, такива и ще си останат.

Затова: да останем хора!

Павел Онойко, Главен редактор на Русские Афины

Превод: Десислава Главева

[1] Сун Дзъ, „Изкуството на войната” – бел. прев.