1. За това, че светът имал начало, и природата учи, и историята удостоверява; това ясно подтвърждава и изобретяването на занаятите, и учредяването на законите, и полезното устройване на държавите. Защото ние знаем изобретателите на почти всички занаяти, законодателите и учредителите на държавната власт.

Освен това ние знаем и писателите, които [в своите съчинения] така или иначе са засягали началата [на всичко], но от тях не виждаме някой, който би надминал Моисей в неговото повествование за произхода на света и времето. Той, като описал произхода на света, предоставил толкова неоспорими доказателства за истинността на написаното от него посредством необикновените си слова и дела, че убедил почти целия човешки род, подбуждайки [човечеството] да бъдат прогонени и осмени софистите, утвърждаващи противоположното. Доколкото природата на този свят е такава, че тя във всеки отделен случай се нуждае от ново начало и без него никак не може да съществува, то по този начин бива доказано [битието на] Първото Начало на дадената природа – това Начало, което не е произведено от друго.

2. А за това, че светът не само имал начало, но ще има и край, свидетелства и природата на съществуващите в този свят неща, доколкото тя постоянно загива в отделни свои части. Твърдо и неоспоримо доказателство [за гибелта на света] се явява пророчеството на Христа, Бога на всичко, и другите боговдъхновени [мъже] – и не само благочестивите люде, но даже и нечестивите трябва да им вярват, като [изрекли непреложна] истина, тъй като е очевидно, че и всичко друго, предсказано от тях, съответства на действителността. От тях ние можем да узнаем, че този свят няма да отиде в небитие в цялата си съвкупност, но подобно на нашите тела, като се разпадне и промени, ще се преобрази със силата на Божия Дух в свят по-божествен.

Сто пятьдесят глав, Божественное Домостроительство творения и спасения.

Превод: Десислава Главева