Има на днешния ден проповед, която никой на земята не е чувал и няма да чуе, никой на земята не е чел и няма да чете, която обаче е достойна за това, щото самата земя и самото небе да възблагоговеят пред нея.

Коя е тази проповед? Тази, за която свидетелства свети апостол Петър в своето послание. „Христос, – пише той, – за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница, и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя” (1 Пет. 3:18–20), „за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом” (1 Пет. 4:6).

Виждате ли сега Кой е изрекъл проповедта за днешния ден? Сам нашият Господ и Спасител, Който умря заради нас на Кръста.

Виждате ли къде е произнесена тя? В ада, когато след разлъчването на Неговата пречиста душа от тялото Му, Той със Своя дух слязъл в тази тъмница за душите на умрелите.

Виждате ли кои били слушателите на тази проповед: душите на нещастните Ноеви съвременници, които се противили на Божието дълготърпение, когато Ной проповядвал и заплашвал от Божието лице с потоп.

Виждате накрая и каква била целта на тази единствена проповед: да могат тези нещастни люде, които понесли като осъждане и наказание вълните на потопа и хилядолетно затваряне в ада, да се възползват от слизането на Спасителя в него и да оживеят духом в Бога.

Бихме ли могли да очакваме, че и за нас подобно на съвременниците на Ной, ще бъде произнесена проповед вече не на земята, а в ада?

Но възлюбеният наш Спасител, Който единствен има ключовете на ада и смъртта само веднъж според уверението на словото Божие слиза от Кръста в ада – сега в днешния ден.

Ще тръгнем ли да си въобразяваме, че Той за нас пак ще слезе там вече не от Кръста, а от престола на Своята слава? Не, Той ще се яви на всички, когато пред Него застане на Съд целият човешки род, при края на света; ще се яви вече не за проповед, а за да произнесе последния съд.

Нека извършваме своето спасение на земята. Нека се ползваме от средствата, които са ни предоставени за спасение в словото Божие и тайнствата на Светата Църква.

Може ли някой да каже, че тези средства са недостатъчни? Затова към този, който, живеейки сред тези средства, погуби заради нерадение душата си, към такъв с цялата си сила и справедливост трябва да бъдат обърнати думите казани към древния Израил: „Ти погуби себе си, Израилю” (Осия 13:9).

От което да спаси всички нас умрелият за нашето спасение Господ. Амин.

Великий пост. Молитва святого Ефрема Сирина / Свт. Иннокентий Херсонский.

Превод: прот. Божидар Главев