„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Поучение за Томина неделя
Христос Воскресе!
Възлюбени братя, ето че и Светлата седмица отмина и отнесе със себе си нашите дела пред престола на Небесния Владика и Съдия. Там, братя, са сега нашите дела. Това аз казвам, за да заплаша със страх от небесния съд онези, които недостойно и не по християнски прекараха празника на Светлото Христово Възкресение и да утеша тези, които го прекараха във въздържание и духовна радост.
Но как посрещнаха и прекараха мнозина празника на Светлото Възкресение? Не желая да припомням скверните човешки дела, но трябва да ги припомня и да ги осъдя от Божието лице заедно с лицата, които ги извършиха. Всесветлият празник бе посрещнат след пасхалната служба с тъмни дела: невъздържание и пиянство, кавги, сквернословия и всякакви други грехове. Ще си помисли човек, че ние постим преди празника само за да се устремим с още по-голяма жажда към всякакви плътски греховни дела, за да се предадем с още по-голяма наглост и безсрамие на всякакво беззаконие. Уви! Горко ни, горко ни!
Всички тези, които посрещнаха празника с невъздържание и пиянство, прелюбодейство, сквернословие и други подобни плътски дела, изгубиха всичката полза, която бяха получили (ако изобщо са получили такава) от поста; загубиха ползата от покаянието и причащението със светите Тайни, потъпкаха ги като неразумни животни с нозете си, загубиха благоприятното време за спасение, дадено им от милосърдния Господ и вече няма да върнат това време.
„Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!” (2 Кор. 6:2). Това подобава да ви се казва през светите пости, защото вие само тогава пристъпвате към спасителната баня на покаянието и към всеочистващите верните Тайни на тялото и кръвта Господни. И сега вашите изповед и причастие са отложени до бъдещия пост и кой знае дали ще ви сподоби или не Господ отново да се изповядате и причастите? Кой знае дали вие няма да умрете в тези беззакония, с които отново след банята на покаянието осквернихте себе си? Колко болно и колко жалко е, възлюбени братя, че тъй скоро се оказахте изменници на Христа и взехте страната на дявола, за да служите на този изконен човекоубиец, виновник и учител на всякакъв грях!
Вие, ще ви кажа с думите на Спасителя, макар и аз да съм многогрешен: вие сте деца на вашия баща дявола; и искате да изпълнявате похотите на баща (Иоан 8:44).
Какво ни остава да правим, възлюбени братя? Да се молим и да плачем за своите грехове. Да плачем за това, че не по християнски и дори не по човешки мнозина от нас посрещнаха празника, а го посрещнаха като мерзки идолопоклонници и като диви зверове, на които дълго не са давали да ядат, които дълго не са хранени с любимата си храна; да плачем за това, че потъпкахме най-великите и душеспасителни тайни Христови – покаянието и причащението – и ги счетохме за нищо; да плачем за това, че пропиляхме безразсъдно времето дадено ни за спасение. Да плачем и да молим Господа, щото Той да не се прогневи към нас до край и да не ни погуби с нашите беззакония, но да ни обърне към пътя на покаянието и да ни направи благоизкусни изпълнители на Неговите заповеди. Нека вземем решение твърдо отсега нататък да не се предаваме на невъздържание и пиянство и всякакви от тях произтичащи грехове и със сълзи да просим Господа, щото Той да ни укрепи с благодатта на Светия Дух в нашето намерение да вършим добро.
Братя, нека всички пролеем сълзи, защото ние всички посрещнахме недостойно най-великия Господен празник и всички прогневихме своя Господ. Не тъй, наистина не тъй подобава да се посрещат Господните празници. Те трябва да се посрещат с духовна радост в Господа за нашето избавление от греховете и за вечното спасение чрез Христа, Сина Божий, с дела на милосърдие, въздържане от страстите, посещение на Божия храм в дух и истина.
Истински празнува възкресението този, който сам е възкръснал от мъртви дела за дела добродетелни, за вяра и християнска любов, който е потъпкал невъздържанието, разкоша и всички страсти.
Братя, да празнуваме Господните празници като християни, а не като езичници! Амин.
Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. СПб. 1894.
Превод: прот. Божидар Главев