Веднъж по пътя Си към Галилея Господ се спрял до един кладенец близо до града Самария. Когато учениците отишли да намерят нещо за храна, при кладенеца за вода дошла една жена и Господ заговорил с нея. След като учениците се върнали, а жената си отишла, Господ казал: „Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва” (Иоан 4:35). Господ казал така, защото малкото въпроси зададени от самарянката и малкото слова, казани от Него, напомнят зрели зърна, които вече били готови да се отделят от класа и да влязат в Господнята житница.

Разговорът започнал с това, че Иисус Христос просто поискал да пие и друга жена просто би Му дала вода, без да разсъждава кой е Той и от каква вяра е. Но тази удивено попитала: „как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? Защото иудеите нямат сношение със самаряните (Иоан 4:9). И този въпрос бил първото зърно в Господнята житница, защото показал, че за самарянката има нещо по-висше от телесните потребности, има религиозни законоположения. Затова тя искрено се удивила, как може този сериозен и благочестив човек да ги нарушава.

Ако жената само бе Му дала вода, тогава разговорът просто не би започнал. А сега Господ продължава: „Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива”.

Жената се учудила: „Господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?” – в тези думи все още няма нищо особено, но тя веднага добавила: „Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?” А това вече било второто зърно в Господнята житница – жената с благодарност помни своите корени, своите праотци и помни от кого какво е наследила.

Но ето че Господ ѝ казва нещо по-трудно за разбиране. Той казва, че тук в пустинята, у Него Самия има жива вода и който пие от нея, „той вовеки няма да ожаднее” и тази вода ще стане в него „извор с вода, която тече в живот вечен”. Жената не повярвала и запитала: „Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя”. Но Господ веднага я поставил на място: „Иди повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж”. Сега вече жената веднага разбрала с Кого има работа и възкликнала: „Господине, виждам, че Ти си пророк”. На пророка е открито повече, отколкото на другите и пророка го питат за най-главното. Какво пита самарянката? „Господине… нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме”. И това е третото зърно в Господнята житница, защото далеч не за всички главният жизнен въпрос се състои в това къде и как трябва да се служи на Бога.

В този момент Господ открива приближаването на новите времена, когато „истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина”. И жената веднага отговорила на това: „Зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести”. Тук жената разкрила своето съкровено очакване на идещия Спасител на света и че всички нейни добри надежди са свързани именно с личността на очаквания Спасител. Това е четвъртото зърно.

На нейните думи Господ направо отговорил: „Аз съм, Който говоря с тебе”. Жената и тук явила ново, пето зърно на своята духовна зрялост: Едва чула последните думи, тя без нищо повече да казва, веднага оставила всичко и бързо „отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?”

Учениците през това време Му донесли храна и „Го молеха, казвайки: Рави, яж!” Но Иисус казал: „Аз имам храна да ям, която вие не знаете… Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело”. А в какво се състои тази воля? След време Господ неведнъж казвал: „Волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден” (Иоан. 6:39). И още казвал: „Вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките” (Мат. 18:14).

У самарянката Господ намерил такава душа, която макар да била още в мрака на неправата вяра и неправедния живот, но след като до нея едва се докоснал лъч на Христовата светлина, тутакси целият мрак се разпръснал. И тя, която до този момент била чужда, за един миг станала по-близка от мнозина, които изглеждали близки…

Учениците донесли на Господ да яде, но Той не можел и да помисли за телесна храна. Той бил напълно наситен след беседата със самарянката, защото истинската храна за Неговата премъдрост и благост, това са въпросите на жадуващата истината душа.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев