„Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко” (Ефес. 4:10).

„Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:9-11).

Празнуваме, скъпи братя и сестри, преславното Възнесение на небето с пречистата Своя плът на Жизнодавеца Господ Иисус Христос.

Четиридесет дни след Своето възкресение Господ пребивавал на земята, като се явявал на Своите ученици и на всички верни, уверявайки ги със слово и дело в Своето възкресение и в това, че ще е с тях на земята до свършека на света, учейки ги за царството Божие и Своето бъдещо славно пришествие на земята. Нека си спомним най-важните Негови благодеяния към човешкия род и особено към нас, християните, за да Го възлюбим от все сърце, да Му се покланяме благоговейно и да вървим по стъпките Му.

Първо, Господ Иисус Христос ясно ни откри, доколкото това бе възможно и нужно, великото тайнство на Светата Троица, Отец, Син и Свети Дух, и ни научи непрестанно да славим единия Бог в три равни, неразделни и неслитни Лица. Второ, Той донесе за нас от небето най-съвършения закон за любовта към Бога и ближния. Трето, със слово и дело утвърди истината на всички Моисееви Писания и на всички пророчески Писания, които се сбъднаха в Него и които предстои да се сбъдват, изяснявайки ги на Своите ученици, като започна от Моисея и от всички пророци. Четвърто, извърши в света безбройни благотворни чудеса, каквито преди Него никой не беше извършвал. Пето, изпълни по Своето човечество цялата Божия правда, която би трябвало да извършват хората и която те не бяха изпълнили и не можеха да изпълнят – и с това удовлетвори за нас правдата Божия, пред която човечеството беше в неизплатим дълг – десет хиляди таланта.

Шесто, прие върху Себе Си като Агнец Божий всички грехове на света и праведното Божие проклятие, тежащо върху човешкия род, като пострада на кръста и изпълни пророческото писание: проклет всеки, който виси на дърво, като с това придоби от Отца власт да прощава греховете на всички вярващи в Него и каещи се, както и да ги сподобява с благословението на Небесния Отец като Негови чеда. Седмо, дарува благодатта на кръщението и възраждането в купела от Дух Свети, или благодатта на новото битие и запечатването от Светия Дух. Даде благодатта на свещенството или духовното пастирство – дара на проповедта на Евангелието или словото Божие за ръководство на вярващите към спасението; благодатта за извършване на тайнството на Тялото и Кръвта Христови и другите тайнства.

Осмо, вкуси за три дни и нощи нашата смърт, на която Той не бе подвластен и със Своята смърт съкруши нашата смърт, като дарува на всички възкресение. Девето, създаде Своята църква на земята под Своето главенство, като ѝ обеща, че портите адови няма да ѝ надделеят до края на времената. Десето, отвори заключеното за човечеството небе и дарува свободен достъп до него за всички вярващи и изпълняващи Неговите заповеди, като им обеща да вземе при Себе Си всички верни Нему, казвайки на Своите ученици: „пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз” (Иоан 14:3). Това са главните благодеяния към нас на възнеслия се на небето Христос, Син Божий.

Защо Господ Иисус Христос се възнесе на небето, а не остана на земята? Първо, за да изпрати на Своите верни на земята друг Утешител, равночестен Нему, също тъй любвеобилен, премъдър и всемогъщ – Светия Дух, изхождащ от Отца (а не и от Сина), за да пребъдва во веки в Христовата Църква, да наставлява вярващите на всяка правда и истина, да отблъсква всяка лъжа и неправда във вярата и живота, да утвърждава във вярата и в страданията за вярата и да извършва знамения и чудеса като потвърждение на истинната вяра в Христа и нейната спасителност за всички.

Второ, Христос се възнесе на небето, а не остана на земята, за да изпълни със Себе Си цялото небе и земя, и преизподнята, за да може от небето да гледа всички люде и всички векове и страни и особено всички християни, Своите чеда и последователи, за да вижда целият техен живот, и съкровен, и явен, техните трудове и подвизи, да ги поощрява, укрепява, да ободрява и утешава и по такъв начин да разпространява и утвърждава Своята вяра на земята. Както земните военачалници по време на бран възлизат на високо място и оттам зорко гледат разположението и действието на неприятелските и на своите войски и дават нужните разпореждания, така и Господ, нашият Цар и Вожд, за да вижда от небесната висота всички подвизаващи се за Неговата вяра на земята, възлезе на небесата, за да вижда тайните и явните подвизи на вярата на всички вярващи в Него, да им помага непрестанно, да ги укрепява и да побеждава заедно с тях и да ги увенчае с венците на победители.

Да си спомним как първомъченикът и архидякон Стефан, като изобличи евреите христоубийци, които яростно скърцаха със зъби срещу него, възгласи: „Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога” (Деян. 7:56). Виждате ли? Иисус Христос, възнесъл се на небето и седящ отдясно на Отца, станал от престола си и гледа подвига на първомъченика, за да го утеши и подкрепи със Своето явяване и да го увенчае с венеца на нетленното Царство.

Да се подвизаваме и ние в този временен живот, да изтръгваме от своето сърце плътските и светски пристрастия със силата на молитвата и Христовата благодат и да преуспяваме във всяка добродетел, за да станем и ние достойни за вечното Царство Христово и да ликуваме заедно с всички светии в непреходните векове. Амин.

Полное собрание сочинений настоятеля Кронштадтскаго Андреевскаго собора Протоиерея о. Иоанна Ильича Сергиева. Новыя слова, произнесенныя в 1905 году. Кронштадт, 1906.

Превод: прот. Божидар Главев