Когато говориш, ти се излагаш на различни опасности, срещу които според Писанието като предпазно средство служи мълчанието

На какво, ако не на мълчание, ние сме длъжни да се научим преди всичко, ако желаем да говорим така, че нашето слово да не ни осъди, преди друго слово да ни оправдае, защото писано е: „по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден” (Мат. 12:37).

Защо ти със своето говорене се стремиш да се изложиш на опасност от осъждане, когато благодарение на мълчанието би могъл да бъдеш свободен от тази опасност?

Виждал съм мнозина, които са падали в грях чрез говорене, затова пък не помня да съм виждал някой да падне в грях чрез мълчанието. Затова и по-трудно е да се научиш на мълчание, отколкото на говорене, и аз зная, че повечето хора говорят, защото не умеят да мълчат. Рядко се намират такива, които мълчат, макар да е известно, че многословието за никого не е полезно. Затова и мъдър е този, който умее да мълчи. И Божията Премъдрост е казала: „Господ Бог Ми даде език мъдър, знаещ кога да говори” (Ис. 50:4)^[1].

Наистина мъдър е този, който от Бога получава указание кога трябва да говори. Защото прекрасно е казано в Писанието: „Мъдър човек ще мълчи до време; а тщеславен и безразсъден време не чака” (Сир. 20:7).

Затова Господните светии обичали мълчанието; те знаели, че човешкият глас често се явява предвестник на греха и човешката реч е начало на неговите заблуждения. Освен това и Псалмопевецът казва: „Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си” (Пс. 38:2).

Очевидно той е знаел и е чел, че само при божественото покровителство човекът има възможност да се укрие от бича на своя език (Иов. 5:21) и от свидетелствата на своята съвест, защото ние се наказваме както с тайните упреци на нашите мисли и с осъждането на нашата съвест, така и с бича на нашия глас, когато говорим неща, които поразяват нашия дух и увреждат нашия ум.

Кой може за запази сърцето си чисто или да не съгреши с езика си при напора на греховните стремежи? И ето че тъй като псалмопевецът знаел, че нито един от светиите не може да опази устата си неомърсени от нечисто слово, то заради непорочността той признал за себе си безмълвието за закон, тоест в мълчание той смятал да избегне осъждането, което няма как да се избегне при говорене.

Но да чуем какво казва учителят на благоразумието: „Рекох си: ще пазя пътищата си”, тоест казах си, мислено си вмених като задължение, да опазвам пътищата си. Има различни пътища. Едни, които трябва да бъдат следвани; други, които трябва да бъдат опазвани – да следваме Божиите пътища и да опазваме нашите пътища, за да не се насочват те към греха.

Ти ще можеш да ги опазваш само когато внимаваш какво говориш. В Закона е казано: „Слушай, Израилю, Господа, твоя Бог” (Втор. 6:3)^[2]. Не е казано „говори”, а е казано „слушай”. И Ева паднала, защото казала на мъжа си това, което не била чула от Господа своя Бог. И тъй, първото слово Божие гласи: слушай. Ако слушаш, то ти ще опазваш своите пътища и дори да паднеш, бързо ще се вдигнеш. Защото „Как момък ще запази в чистота пътя си? - Като пази себе си според Твоето слово” (Пс. 118:9)? И така, първо мълчи и слушай, за да не съгрешиш с езика си.

Голямо нещастие е да бъдеш осъден със собствените си уста. Защото, ако всеки ще даде отговор за всяка празна дума (Мат. 12:36), то колко повече за нечиста и неприлична? Прибързаните и необмислени слова са по-вредни от празните. И тъй, ако за празната дума се търси сметка, то колко повече човек ще бъде наказан за нечестиви слова!

Об обязанностях священнослужителей (De officiis ministorum), кн. ­І.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Този вариант на текста е доста близък до Септуагинта, където е написано така: Κύριος δίδωσί μοι γλώσσαν παιδείας, тоυ γνώναι ήνίκα. δει ειπειν λόγον. Св. Амвросий го предава така: «Dominus dedit mihi linguam eruditionis, quando oporteat Sermonem dicere“. По-различен смисъл има масоретският текст, който в руската Библия е предаден така: «Господь Бог дал мне язык мудрых, чтобы я мог словом подкреплять изнемогающего». (Както е и в българския превод: „Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия” - бел. бълг. прев.)

[2] В Библията думите „Господа, твоя Бог” не следват непосредствено след думите „Слушай, Израилю”, но се намират на други места в тази глава (ст. 2, 5, 13, 15), както и в други глави на тази книга.