За делата в Европа и за сегашната война^[1] не смея да разсъждавам и да правя големи заключения, освен че тази война е Божий пръст и бич, който ни наказва, задето сме се отклонили от правия път и вървим по грешния, широк и просторен път, който ни води към погибел.

Мнозина, които са положили живота си на бойното поле, навярно ще получат прошка на греховете и мнозина ще се увенчаят с нетленните венци на небесната слава.

А останалите тук техни близки, пък и изобщо всички, страдайки с цялото си сърце от това и търпейки големи несгоди, без да щат ще изоставят разкоша и ще се утвърдят във вярата.

Божиите съдби са непостижими за нас и само Единому Богу е известно цялото бъдеще, както и миналото и настоящето.

Да бъде Неговата свята воля над нас, а ние трябва да се молим да бъде Той милостив към нас грешните и да помилва света!

Письма к монашествующим, 255

Превод: Десислава Главева

[1] 1853-1856 – бел. прев.