„Излезе сеяч да сее семе” (Лк. 8:5).

От древни времена и отпреди много векове на земята се сее словото Божие, проповядва се Евангелието на царството Божие, но съдбата на семената на Божието слово не винаги е еднаква. Някъде то било приемано, някъде не се приемало; някъде принасяло плод, някъде не принасяло.

Както при сеещия земеделец семето пада ту край пътя, ту върху камъни, ту сред тръни и рядко на добра земя, така и словото Божие често пада в сърцето на разсеяна душа, която след чуването тозчас го забравя, защото страстите похищават словото от сърцето, както птиците изкълвават семената.

Друг пък слуша словото Божие в храма, но после мисли само за битови въпроси и светски дела. Трети пък е толкоз коравосърдечен, че словото Божие не може да пусне дълбоки корени в такова сърце. А огромна част от хората са така затънали в житейски дела, че словото Божие, падайки върху сърце обладано от страсти, бива задушено, както тръните и плевелите задушават хлебното семе.

Ще запитате след всичко това: много ли плод може да принесе на душата словото Божие при такива обстоятелства? Освен слушането в храма, всеки християнин би трябвало и у дома да чете Евангелието и боговдъхновени книги. Само при това положение словото Божие може да принесе спасителна полза за душата. А става тъй, че чуваш нещо в храма, а като излезеш, веднага го забравяш. Но все пак, който посещава Божия храм по време на богослужението, все нещо полезно отнася оттам.

Добре ли правят тези, които и на църква не ходят и словото Божие не слушат? Те си мислят, че няма да дават ответ пред Бога. Така може да мисли и постъпва само този, който е решил да си поживее на този свят и да се наслади на този живот, а за това какво ще стане с него след смъртта, той и не помисля. И мнозина, наистина мнозина стигат до такава безчувственост, особено тези, които не посещават Божията църква. За едно само трябва да скърбим: че те безчестят името християнин – това са каменни сърца, това са обречени хора, това са врагове на Христа, които не мислят нито за смъртта, нито за Божия съд, нито за геената. А ние сме длъжни да помним, че нас Господ ще ни съди според Евангелието. Защото ние още при кръщението сме дали обет, че ще обичаме Христа и ще ненавиждаме дявола.

Удивителна е човешката слепота! Как може да се наричаш християнин и да отхвърляш това, което изисква християнската вяра? „Би било по-добре, казва апостолът, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад” (2 Пет. 2:21). И ако Господ не пощадил ангелите и заради едната гордост ги низвергнал в преизподнята, то ще пощади ли християнина – човек, който приема кръвта на Сина Божий и я потъпква с нозете си и я презира? Нима Божият Син напразно е слязъл от небето? Нима напразно е поучавал и страдал за нашите грехове? Той изисква от нас свят живот и праведни дела. Той ни е дарил своята благодатна помощ, дарил ни е Църквата и всички средства необходими за нашето вечно спасение, а ние презираме всичко това. Смъртта не е далеч, съдът Божий е при вратата, геената също. Как? Той с кръвта Си умил Своята свята църква, запечатал я с мъченичество, оградил я със страх, а ние ще се предаваме на беззакония? Но какъв отговор ще дадем пред Него?! Какви мъки ни очакват отвъд гроба?!

Който има уши да слуша, нека слуша. Амин.

Простые и краткие поучения протоиерея Василия Бандакова, т. 1.

Превод: прот. Божидар Главев