Не ни е работа на нас, страстните човеци, да навлизаме в неведомите тайни и да изследваме постановленията на Църквата. Трябва просто да ѝ се подчиняваме и да считаме учението ѝ за безпогрешно. Горделивият изпитва тайните, но тайните се откриват на смирените (срв. Сир. 3:19). Могат да се намерят и още много такива места, но не е нужно.

Изобщо смятам за излишно ние страстните да се втурваме в морето на богословието. Нека по-добре се постараем малко по малко да очистваме от страсти ума и сърцето. Тогава благодатта сама ще напише своите закони върху чистите скрижали на сърцето.

Питаш ме за събеседванията за Бога, за Неговото вездесъщие, за Неговите съдби и за други неща. Ти намираш утешение в такива беседи, но позволително ли е за нас такова чувство? Всичко, което ни води към Божията любов и към смирение е позволително, но трябва да знаем мярата си и да не се увличаме по висините, особено пък при това страстно наше устроение.

Помниш, мисля, как един брат казал на стареца, че постоянно вижда Бога, а той му отвърнал: „Блажен е този, който вижда греховете си”. Също и при Пимен Велики, когато дошъл един брат и го питал за велики божествени неща, той мълчал и нищо не отговарял, а когато този, същият, бидейки вразумен, започнал да го пита за немощите и страстите, тогава той отворил устата си и оттам се изляла Божията благодат. Впрочем не бива съвсем да бъдат отречени такива събеседвания, но не бива да се увличаме в душевни утешения. Ние четем и пеем и чрез всички тези текстове се поучаваме за Бога, за Неговия Промисъл и за заповедите Му. Навсякъде е нужно смирение.

Не е право твоето мнение, че нашият Господ Иисус Христос постоянно страда от нашите грехове. Той пострадал за всички наши грехове и миналите, и бъдещите, по време на Своите страдания, защото те Му били известни по Неговото предзнание. Но ние, съгрешавайки, разпъваме Го не в настояще време, а във времето на Неговите страдания, допринасяйки за тях. Той сега царува във вечна слава с Отца и Светия Дух. А жертвата веднъж принесена на кръста, ежедневно се принася безкръвно на Литургията за нашето спасение.

Съветвам те да не навлизаш в богословието. Нашите сърца са още страстни, нека по-добре се грижим да се очистваме от страстите.

Душеполезные поучения преподобного Макария Оптинского, Козельск, 1997.

Превод: прот. Божидар Главев