От всички празници ние най-често празнуваме неделния, възкресния ден и всеки път в този ден се чете от Евангелието за някое чудо, което Господ извършил, докато бил на земята.

В днешното евангелско четиво чухме за възкресяването на дъщерята на Иаир – началника на синагогата и за изцеряването на кръвоточивата жена.

Пита се обаче: защо най-често ние празнуваме Христовото възкресение? Защо винаги се припомнят чудесата на Господа? Често празнуваме деня на възкресението, за да помним винаги, че Христос е възкръснал и винаги живее между нас, както Той казал на светите апостоли преди възнесението: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). Ние си припомняме чудесата и знаменията, за да не забравяме, че Той винаги живее между нас и върши различни чудеса, макар поради своето невнимание да не ги забелязваме. Върши ги, защото живее между нас. Затова и е казал: „Моят Отец досега работи, и Аз работя” (Иоан 5:17). „И след като ще живея с вас до свършека на света, то и такива дела ще извършвам винаги”.

След всичко това безумен би бил този, който би си помислил, че Бог Го няма на земята, че Христос Го няма на земята и че сякаш Той оставил Своето царство, царството на благодатта без Своето управление и грижа. А храмовете Божии защо са се строяли на земята, ако Той не живее в тях? За какво са и престолите в храмовете, ако Той не седи на тях? Не си представяй, християнино, че Той (както птицата прелита от клон на клон) преминава от място на място, или че като светлина се пренася от храм в храм и от престол на престол. Той е вездесъщ по Божество и по човечество. И в Галилея след възкресението се явил на апостолите, и по пътя към Емаус се явил на двама от тях, също и на брега на Тивериадско море, като вкусил риба и хляб.

На кого Господ би връчил управлението на Своето царство? Да предаде света на Своите ученици? Но хората без Божия помощ дори себе си не са способни да управляват, какво остава за целия свят. Затова не просто Сам управлява света, но и над царствата, над градовете и селата поставил също и ангели – свои силни и надеждни служители.

На небето винаги се изпълнява Неговата свята воля от ангелите и светиите. Тук обаче е необходимо Неговото всегдашно присъствие – тук на земята, за да живее Той в Своите храмове, да царства върху престолите, да приема молитвите на човеците, да изслушва техните прошения, да изпълнява техните желания, да помага на бедстващите, да изцерява болните, да извършва чудеса, каквито наистина се извършват и от Него самия, и от Неговата Майка, и от светиите, които биват призовавани в молитвите.

Нали Неговите слова се четат от Светото Евангелие? Нали словата на апостолите се четат от апостолските послания? Кой беседва с нас, ако не Христос? Кой ни наставлява, ако не светите апостоли? Какво сме ние, християните? Не сме ли храмове на Светия Дух? Не пребъдва ли Той в нас и ние в Него, ако имаме в себе си Божия Дух, ако с чисто сърце се приобщаваме с Неговите пречисти Тяло и Кръв?

А ако Бог царува между нас, ако Христос духом живее в нас, то помислете: колко свят трябва да бъде нашият живот. Подобава ли в Христовото царство да ги има тези домове на пиянството и разврата? Подобава ли в Христовото царство да го има това пиянство, това лудуване, това разпътство, всички тези грехове и беззакония? В светото Божие царство трябва да бъдат само светите Божии човеци. А в същото време за кого работят мнозина от нас? Кому служат? На развратния свят, на плътта, на страстите и дявола! Всичко това Христос го вижда и знае, и ще ни съди, когато дойде времето, за да въздаде всекиму според делата му.

Празнува се неделният ден! Не забравяйте, християни, че Христос царува между нас, докато дойде времето да ни вземе в рая. Служете и работете за Христа, а не за дявола, който иска да завлече всички свои последователи в ада.

Господи, спаси ни и помилвай ни! Амин.

Простые и краткие поучения протоиерея Василия Бандакова, т. 9.

Превод: прот. Бжидар Главев