„Облечете се във всеоръжието Божие” (Еф. 6:11).

Опасно е да живееш в гъста гора пълна с люти зверове. Още по-опасно е да живееш в пещера заедно с отровни змии. Но може би най-опасно е да живееш в град изпълнен със съблазни.

В гората и в пещерата те грози телесна смърт, а в града – смърт духовна. Там има святкащи очи, остри или отровни зъби, а тук – заразителни нрави, съблазнителни примери, развратни речи на хора останали без съвест. Там без Божия воля и косъм от главата ти не ще погине, а тук може и здравето си да изгубиш, и твърдостта на силите си, и самия живот. Злото в градовете се умножава, умножават се греховете и се увеличава Божият гняв. Господ е дълготърпелив, но никога не оставя греха ненаказан, затова човек трябва да живее внимателно и да постъпва по Божиите заповеди. Не трябва да спира погледа си в домове, където тържествува разврат, пиянство и лудуване, а трябва да отъпква пътеката към Божия храм, да събира с разума си богатството на Божието слово, а в сърцето си да къта съкровищата на добродетелите.

Християни, бъдете твърди във вярата, препашете се с истина, старайте се да имате мир в душите си и помирявайте тези около вас, стойте далеч от грешниците, не слушайте техните речи на тържището, не се спирайте пред лицето на грешниците, иначе неизбежно ще бъдете изложени на гнева Господен.

Като тъмен облак ще настъпи гневът Господен, като моментална мълния ще налети и ще разпръсне сборищата на развратителите. Не гледайте богатите на мира сего и безбожниците. Те ще бъдат натрошени като грънци. А нас всички ни очаква бъдещият живот, Божият съд, тежката отговорност пред Бога.

Не е достатъчно за християнина само да носи името християнин, нужни са и добри дела. Всеки ден трябва да се питаме: какво добро направих? Трябва по-често да се молим на Бога, да ходим в храма, да четем, или да слушаме Божието слово, да учим децата си на благочестие, с търпение и смирение да понасяме недоимъка, да се трудим добросъвестно. Ако ни дотягат нуждите, студа и глада, нека отхвърлим от себе си прищевките и похотите, да отвикнем от излишеството и да приучим себе си към въздържание.

И не казвай за себе си: аз заради своята бедност мога по време на пост да ям това, което Църквата запрещава. Не огорчавай Бога с упорство и наглост. Което е постановено от съборите и е утвърдено от Дух Свети, трябва непременно да се изпълнява. Нима може да се нарича християнин този, който в противоречие със съвестта си и противно на законите на светата Църква си позволява и това, и друго, че и трето?!

В Свещеното Писание е казано: „Първом търсете царството Божие, и всичко останало ще ви се придаде” (виж Мат. 6:33; Лука 12:31). Този, Който храни птиците и зверовете, ще нахрани и нас. Защото Господ обича човека повече от всички твари на света. Не за хората ли пострада Божият Син? Нека не бъдем нерадиви относно своето вечно спасение. Да се спасяваме с пост, молитва, покаяние и сълзи. Нека всячески умоляваме всемилостивия Бог, щото Той да ни сочи пътя, водещ към рая и да ни огражда от всички съблазни и изкушения на този свят. Амин.

Простые и краткие поучения протоиерея Василия Бандакова, т. 10.

Превод: прот. Божидар Главев