На практика християнството противоречи на либералната идеология по всички пунктове, разглеждането на които ще започнем веднага, след като обърнем внимание на изходните предпоставки на либерализма и християнството.

Здравият и болният човек

Либерализмът е антропоцентричен. Той провъзгласява за център на цялото мироздание и източник на всички свои права и свободи самия човек. При това той или напълно отхвърля съществуването на Бога и нуждата от Бог за човека, или отрежда на Бог роля в най-добрия случай на часовникар, който е задвижил механизма на световния часовник и е отишъл по своите си дела (деизъм). Тоест той обявява съвременното състояние на човека за „изконно” и „нормално” и предлага на човека сам да устрои света около себе си в съответствие със своя разум.

Но защо човекът не се справя с тази задача? Откъде се взимат тези войни, експлоатацията на трудещите се, расовата и религиозна нетърпимост, корупцията, престъпността и другите негативни явления на нашия обществен живот?

Либерализмът няма отговор на този въпрос, но християнството има. То постулира не антропоцентричност, а теоцентричност на мирозданието. Християнството заявява, че човекът е сътворен от всесъвършения Бог и че по отношение на него, човека, Бог има Свой определен замисъл.

Бог е сътворил човека разумен и свободен и начертал за човека път на безкрайно усъвършенстване, път на доброволно следване на Бога, познание на Бога и уподобяване на Бога в святост и обо̀жение. И в началото на този път човекът се препънал и паднал…

Когато човекът престъпил най-първата заповед дадена му в райската градина, неговата природа се повредила, плътта била подложена на умора, болести и смърт, умът се помрачил, чувствата се притъпили и извратили, волята за добро отслабнала. И ето в това съвсем не „нормално” и повредено състояние човекът се намира и сега.

Изходът от това повредено състояние е човек да познае Бога, да Го последва – Него и заповедите Му, нещо, което изисква от човека постоянен и напрегнат труд и преодоляване на самия себе си. Необходимо е освен това да живее в Църквата, която е пазителка на Христовото учение и да участва в Тайнствата, в които се получава благодатната помощ от Бога по пътя към светостта.

Далеч не всички хора обаче желаят да тръгнат по този нелек път и точно в това от гледна точка на християнството е коренът на днешната, а и на предишната в исторически план човешка неустроеност.

следваща >>

Православие.фм

Превод: прот. Божидар Главев