Днешният празник Сретение Господне се нарича така, защото праведният старец Симеон, който живеел в Йерусалим, срещнал в Йерусалимския храм четиридесетдневния Младенец Господ Иисус Христос заедно с Неговата пречиста Майка, взел Го на ръце и казал: „сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля” (Лука 2:29-32).

Дивен бил този старец както по своята святост, защото Дух Свети винаги пребъдвал в него, така и по своята възраст и просветеност – той бил на триста и шейсет години. Може да се каже, че той толкова дълго свръх закона на естеството бил запазен само от Божията благодат.

Ето какво разказва църковната история за този свят старец. Когато египетският цар Птолемей, основателят на славната Александрийска библиотека, който живял около 300 години преди Рождество Христово, пожелал да бъде преведена Библията от еврейски на гръцки език, изпратил пратеници до иудейския първосвещеник. Първосвещеникът избрал от числото на израилтяните седемдесет мъже, мъдри, опитни и знаещи много добре и двата езика. Между тях бил и праведният Симеон. Нему се паднало да превежда книгата на пророк Исаия.

Когато Симеон стигнал до мястото: „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син” (Ис. 7:14), той се усъмнил и като спрял превода, започнал да размисля, как девица може да роди отрок? След това взел нож, като мислел с него да заличи това пророчество. В този момент му се явил ангел Господен и като задържал ръката му, казал: Вярвай в това, което е написано! Ти сам ще видиш сбъдването на най-великото тайнство, защото няма да видиш смърт, докато не видиш, Този, Който ще се роди от пречистата Дева – Христос Господ.

Като се утвърдил чрез словата на ангела и пророка, оттогава Симеон с горещо желание очаквал Христовото пришествие. Живеел праведно и непорочно и постоянно се молил Богу. Когато родилият се Спасител бил донесен в храма от Богоблагодатната Майка, Симеон, като познал, просветен свише, че този Младенец е обещаният Спасител и Неговата Майка е Светата Дева, върху която се изпълнило пророчеството на Исаия, с благоговение и радост приел в обятията си Господа и произнесъл казаните по-горе слова. След това благодарил на Бога, Който давал утеха на Израиля и предал своя дух. Ето защо Господ по такъв необикновен начин продължил дните му – за да може той да доживее до времето, в което ще се роди безлетният безначален Бог в плът. Нашето щастие и блаженство не е по-малко от това на Симеон, дори е по-голямо, защото ние с уста и сърце приемаме Господа Иисуса Христа, когато се причащаваме с Неговите Тайни.

Да видим обаче как бил установен празникът Сретение Господне. Понеже това не станало скоро след възнесението на Господа на небето и след слизането на Светия Дух, както станало с някои други празници: Пасха, Рождество, Кръщение, Възнесение и Петдесетница, а се случило близо 500 години след Рождество Христово. Ето как:

През едно злополучно време от царуването на император Юстиниан, в последните дни на октомври в Константинопол и околностите му плъзнала чума, която поразявала хората с такава свирепост, че по едно време умирали по десет хиляди човека на ден. В някои места положението стигнало дотам, че нямало кой да погребва мъртвите. А в Антиохия освен тази пораза, се случили няколко поредни ужасни земетресения, които разрушавали домове и църкви, и много народ загинал под техните развалини. Тогава зданието на храма се срутило по времето, когато Антиохийският епископ Евфрасий принасял в него безкръвната жертва. Градът Помпеопол бил наполовина разрушен, а другата му половина земята погълнала заедно с хиляди от жителите му. За да бъде отвърнат Господният гняв, по особено откровение дадено на един човек, бил установен празникът Сретение Господне. И когато на втори февруари започнали кръстния ход, поразата тозчас престанала и земята се укротила.

Ето какъв Божий гняв навличат върху нас и върху самата земя нашите беззакония, нашето безверие, нашето нерадение за спасението, неблагодарността, нашето злонравие и жестокосърдечие.

Страшно чудовище е грехът! Всепогубващо чудовище! Нека с все сили да бягаме от този стоглав змей. Нека убиваме греховете в самите себе си; да се каем непрестанно! Възлюбени, без пост, покаяние и молитва, ние сме като воин без оръжие. Без това оръжие християнинът не може да победи живеещия в него грях. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. СПб., 1893.

Превод: прот. Божидар Главев