Прогресизмът

Либерализмът настоява на това, че обществото се развива, че съществува такова нещо като прогрес и на всеки нов етап от развитието си обществото живее все по-добре и по-добре благодарение натрупването на нови знания в областта на науката, техниката и пр. Идеята за прогреса и днес ни се предлага като самоочевидна.

Само че на практика „развитието” на обществото далеч не е тъй очевидно. Християнството учи, че този свят има своето начало от Бога, че той има свое настояще, в което ние живеем, и че в бъдеще този свят го очаква край^[1]. А по-нататък християните очакват съществуването на безкрайния, обновен свят във вечността.

Сегашният свят съществува, защото той има своето предназначение. Той е създаден за човека. И този свят ще съществува само докато в него продължава да има хора, които придобиват святост, хора, в които не е угаснало желанието да следват пътя, посочен от Христос.

Възможен ли е прогрес по този път? Възможно ли е да бъдат измислени нови, по-съвършени методики за достигане на святост, различни от тези, които са ни били предложени от Самия въчовечил се Бог? Очевидно, не. Значи прогрес в духовния живот е възможен, но само за всеки отделен човек по отношение на неговия личен растеж, ала не и за човечеството в цялост.

Но може би прогрес е възможен в други сфери на обществения живот? Безусловно ние можем да наблюдаваме някакво движение. Но явява ли се то движение „напред и нагоре”? Повечето форми на държавно управление и обществено устройство например са били измислени още в древността. В това отношение нищо ново не е предложено в тъй нареченото „ново време”. Христос пък е дал правила за отношения между хората и никой и досега не е успял да предложи по-съвършени такива.

Видимо донякъде е само научно-техническото развитие, но явява ли се то „прогрес”? По правило гръмко прокламираните научни открития и достижения съвсем невинаги принасят само ползи, но твърде често носят огромни и най-разнообразни вреди за човека и околния свят в зависимост от това в чии ръце попадат.

За времето от Рождество Христово до днес в света са извършени поредица от научно-технически революции, но нито една от тях не е направила нашия живот рай на земята, макар светът да се е изменил до неузнаваемост. Твърде вероятно е и в бъдеще научните достижения да не успеят да направят хората щастливи.

Епилог

В заключение би ми се искало да отбележа, че либералните ценности съвсем не се явяват връх в развитието на човешката мисъл и неоспорима истина. Християнското богословие и християнските ценности^[2] имат много по-голяма дълбочина. Именно на тях човечеството си струва да обърне внимание, ако то действително желае да живее осмислено.

<< предишна

Православие.фм

Превод: прот. Божидар Главев

[1] А след края идва съд - бел. прев.

[2] Всъщност при либерализма и християнството не става въпрос само за противопоставяне на ценности – либерални срещу християнски. Противоречието е по-фундаментално: ценности при либерализма срещу добродетели в християнството. При което докато християнските добродетели са абсолютни, непреходни и дадени свише, което ще рече ясни като произход и неизменни по съдържание, то ценностите на либерализма са преходни, с променливо съдържание, неясно откъде дошли и накъде водят, поради което са податливи на лично тълкуване и тенденциозно прилагане за полза на едни и във вреда на други - бел. прев.