„Облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти” (Рим. 13:14).

Това апостолско наставление се прогласява днес посред църквата, следователно то се предлага на нашето внимание за разбиране и действено изпълнение.

Човекът живее и действа на земята дотолкова, доколкото у него пребивават в единство душата и тялото и главните части на телесния състав. Той постига пълен успех и съвършенство само в онова дело, към което е устремено цялото му внимание, мисъл и воля. Разделяйки се в мислите и желанията си в посока на различни предмети, той не е способен да върви към целта си без да се колебае и върви като куцащ на две колена.

Чутото днес апостолско наставление ни подчинява на закона за единството и ни предпазва от опасното разделяне на вниманието и съзнанието. То ни посочва нашия Господ Иисус Христос като единствения предмет, който би трябвало да изпълва и обхваща нашите способности, мисли, желания и действия: „Облечете се в Господа нашего Иисуса Христа”; и ни забранява да разсейваме нашите мисли и желания по предметите на чувствения свят: „грижите за плътта не превръщайте в похоти”.

За да се възползваме правилно от това наставление на апостола, трябва да забележим в него определеността на мислите и точността на изказа. Той не казва: не вършете нищо, което е угодно на плътта, не се грижете изобщо за нея и напълно я лишете от внимание. По природа, тоест естествено, както той казва на друго място, „никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява” (Еф. 5:29). Плътта, или иначе казано тялото с неговите усещания, сили и членове според назначението от Създателя, е оръдие и слуга на душата. За работещото оръдие трябва да се грижим, щото това оръдие да бъде изправно. Господарят трябва да се грижи слугата да има сила и способност да извършва възлаганата му работа. Така и човек е длъжен да се грижи за своето тяло. Но апостолът казва: „грижите за плътта не превръщайте в похоти”, не удостоявайте плътта с такова угаждане, което не се изисква от естеството и разсъдъка, а от чувствените пожелания, които не се управляват от разума и са прекалено взискателни, страстни, необуздани и трудно подчиняеми. Защото в такъв случай плътта става не само непокорен слуга на душата, но дори неин властелин, поробител и мъчител.

Употребявай храна и питие според изискванията на глада и жаждата, за поддържане на живота, силите и здравето – това изисква природата, това не забранява законът, това не отхвърля здравото учение. Ако и по-отбрана храна употребиш в празник, в ден на радост и с благодарност към Бога, „Който ни дава всичко в изобилие за наслада” (1 Тим. 6:17) и в това ще те оправдае притчата, в която на трапезата на благовременното веселие се предлага „угоено теле” (виж Лука 15:23). Само внимавай да не би след естественото услаждане на вкуса да се промъкне похотта, а след нея неумереността, преяждането, пиянството и сладострастието.

Затова и обикновеното благоразумие ни съветва, и медицината вразумява, и правилото на духовната опитна мъдрост повелява да отсичаме по нещо от количеството на храната, което бива изисквано от чувственото пожелание, особено в някои периоди и количеството на храната да намаляваме, и качеството ѝ да променяме, да отлагаме тлъстото и разгарящото и да употребяваме лекото и разхлаждащото.

Духовният закон предписва да употребяваме поста като оръжие за отразяване на плътските похоти, да предоставяме поста и молитвата на духа, та да му бъдат те като крила, с които той се възвисява към Бога. Впрочем църковното правило е строго против похотта и снизходително към немощта, то изисква пост и осъжда непостещия, „освен когато на това пречи телесна немощ” (Апост. прав. 69), следователно позволява облекчаване на поста поради телесна немощ. И това е напълно справедливо, защото немощта сама по себе си доставя това, което се търси посредством поста, тоест укротяването на чувствеността и отслабването на плътските страсти. Следователно за немощния нуждата е не да се усмирява плътта чрез поста, а трябва немощното тяло да се поддържа с храна и лечение, за да не стане то съвсем неспособно да служи на душата.

Подобно на това и по отношение на облеклото и жилището, и към деятелността и почивката, и към приятните занимания и удовлетворяване на потребностите, законът на духа за плътта се заключава в това умерено да се удовлетворяват нейните потребности, разсъдително да се снизхожда към нейните немощи, като при това не се оскърбяват достойнствата на духа и нравственото чувство, не се противоречи на намеренията на Твореца на природата в Неговите дарове и не се робува на страстите и похотите. „Угаждането на плътта не превръщайте в похоти”.

Ако пред чистото огледало на духовния закон поставим нашия действителен живот, колко неблагообразни би трябвало да ни се сторят много дела, от които мнозина не се смущават, а някои дори се хвалят с тях!

Зачестяващи пиршества без празник, ежедневни увеселения без повод за веселие, забави, бушуващи прекомерно и причиняващи повече умора, отколкото трудовете; зрелища, пред които скромността би следвало да закрие очите си, песни, за които целомъдрието подобава да затули слуха си и колко неща бихме могли още да посочим, в които се изобличава „угаждането на плътта превърнато в похот”, което вече е престанало да се бои от изобличение.

Странно би изглеждало за някои словото, което направо би посочило някои странности, които поради човешките капризи са станали нещо общоприето. Незадоволявайки се с грубото угаждане на плътта, което взима повод от природата (както например неумереността в храна и питие взима повод от потребността от храна и питие), те са изобретили угаждания на плътта, които дори не са свързани с потребностите на природата. Създали са у себе си вкусове, които естественото чувство не е познавало и към тяхното удовлетворяване приспособили потребности, с които природата не е и помисляла да обременява човека. И както в неестественото е нормално да има повече зло, отколкото в естественото, то и измислената похот мимо природата поробва предадените на нея с по-голяма жестокост, отколкото невъздържанието в храната.

Може би ще кажат: струва ли си трудът да се въстава срещу угаждането на плътта, макар то да е съединено със страст, когато това угаждане никому не носи вреда? Не се смущавам от такъв упрек, защото го отправят не само към мен, а преди мен дори към свети апостол Павел, който е написал: „угаждането на плътта не превръщайте в похот”.

За да разберем, че апостолът, проповядвайки срещу угаждането на плътта, което бива превръщано в похот, се грижел не за дребни неща, а предупреждавал за зло, което не е много страшно в началото, но е пагубно в последствията, достатъчно е да представим един пример от Свещеното Писание. Пророк Исаия казва на иудеите, че те са на ръба на погибелта: „преизподнята се е разширила и безмерно е разтворила устата си”. А защо е това? Как иудеите са стигнали до тук? Чуйте обяснението на пророка! „На техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка, и вино; а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце” (Ис. 5:12-14). Тяхното необуздано плътоугодие ги е довело до забравяне на Бога, а отделящите се от Бога къде отиват, ако не в ада? „Преизподнята се е разширила и безмерно е разтворила устата си”, за да ги погълне.

Да благодарим на Христовия апостол, който не само се старае да не ни допусне до тази опасност с увещанието си, но и ни показва най-вярното средство и най-надеждната помощ, с които да се предпазим от нея. „Облечете се, казва той, в нашия Господ Иисус Христос, и угаждането на плътта не превръщайте в похот”. Подвизавайте се да изпълните първата част на това наставление и така ще намерите средство и начин за най-удобно изпълнение на втората.

Облечи в Христа своя ум посредством поучаване в Неговото слово и благоговейни мисли за Него; твоето сърце – посредством вярата в Него и молитва и любов към Него; твоята воля – посредством послушание към Неговите заповеди; твоя живот – посредством подражаване на Неговия живот. И така твоят дух ще се облече в силата на Неговия дух за победа над метежната сила на плътта и за възпълване естествената немощ на плътта.

Спомни си за Христа в пещерата и в тъмницата и няма да те прелъстява великолепно украсения дом.

Спомни си за Христа в яслите и в сламата и ще се засрамиш от мекото си легло.

Спомни си за Христа съблечен и обличан в дрехата на поруганието и няма да желаеш изящни одежди.

Спомни си за оцета и жлъчката вкусвани от Христос и не ще пожелаеш разкошно пиршество.

Спомни си Христа, Когото пророкът изобразява с „колене изнемощели от пост” (виж Пс. 108:24) и за теб постът ще е по-сладък и по-засищащ от всяко пиршество.

Приемете в сърцето си страдащия и умиращия на кръста Христос и ще бъдат умъртвени вашите „земни членове” (Кол. 3:5) и не ще посмеят да оживеят страстите и похотите.

Свети отци наши! Както баща помага на сина си, който се вдига от болестта да се облече в одеждата на здравите, така и вие дайте сили на онези, които се вдигат от недъзите и греховните пороци; със силата на вашите молитви и дадената ви благодат помогнете ни „да се облечем в нашия Господ Иисус Христос”, та да ходим в Него и да стигнем там, където вие живеете с Христа во веки. Амин.

Творения. Слова и речи в 5 т. / свт. Филарет митр. Московский., Москва, 2003-2007, т. 5.

Превод: прот. Божидар Главев