Св. Григорий Палама за гордостта, тщеславието и славолюбието
Както дяволът е въплътена гордост и гордостта се явява неговата зла стихия, та затова, когато тя се смеси с човешката добродетел, взема връх над нея и унищожава тази човешка добродетел, така и смирението пред Бога е добродетел на добрите ангели и тя удържа победа над всяка човешка греховност на падналия човек, защото смирението се явява колесница за въздигане към Бога, подобно на тези облаци, които някога ще понесат онези, които ще пребивават с Бога в безкрайните векове[1][2].
Тщеславието сполита тези, които се отличават с добродетел и влече след себе си самомнение и лицемерие, чрез които врагът се опитва да похити и разпилее нашето духовно богатство[3].
Търсещият слава от хората именно поради това и обикновено получава безчестие. Загриженият за своята красота и високо мислещият за себе си поради знатността на предците, поради блясъка на одеждите и други такива неща, изобличава в себе си детинска незрялост на ума, защото всичко това е по-нищожно от прах[4].
Страстта на славолюбието и човекоугодието причинява на притежателя си такава вреда, че такива дори в областта на вярата претърпяват крушение според думите на Господа, Който е казал: „Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?” (Иоан 5:44). Какво, о, човече, толкова има в славата или по-точно в туй що е именувано слава? Та тя не само няма това, което сочи името ѝ, но и лишава от същото[5]?
Превод: прот. Божидар Главев
[1] Виж 1 Сол. 4:17.
[2] Святитель Григорий Палама, Беседы (омилии), Омилия II, В Неделю притчи Господни о Мытаре и Фарисее.
[3] Ко всечестной во инокинях Ксении, о страстях и добродетелях и о плодах умного делания.
[4] Добротолюбие, том 5, глава 18.
[5] Ко всечестной во инокинях Ксении, о страстях и добродетелях и о плодах умного делания.