Слово на преподобния Йоан Лествичник специално към пастиря, което ни учи, какъв трябва да бъде наставникът към словесните овци
Глава 14
1. И тъй, блажени отче, не облажавай онези, които жертват за Христа имения, а онези, които Му довеждат словесни овци. Но старай се да принасяш тази жертва непорочно; иначе, не ще имаш никаква полза.
2. Както трябва да разбираме казаното: „Син човечески трябваше да бъде предаден, но горко на оногова, който Го предаде” (Мат. 26:24); така разбирай и в обратния смисъл, че мнозина, които са последвали Христа, трябва да се спасят, но награда ще бъде дадена на онези, които в Господа са послужили за тяхното спасение.
3. Преди всичко, честни отче, нужно е да имаме духовна сила, за да помагаме на онези, които ние дръзнахме да въведем в Святая Святих и се опитахме да им покажем Христа, почиващ на тяхната тайнствена и съкровена трапеза. Защото, когато тези ръководими се намират още в преддверието на светилището и ние виждаме, че тълпата, която иска да им попречи да влязат, ги тормози и притеснява: тогава ние сме длъжни да ги хванем за ръка, като деца, и да ги освободим от тая тълпа, т. е. от бесовските помисли. А ако те все още са като деца, или са немощни, необходимо е и на рамо да ги вземем и да ги понесем, докато преминат вратата на този наистина тесен вход; защото тук обикновено става самото притискане и притеснение. Затова някой е казал: „но то беше мъчно в моите очи, докле не влязох в Божието светилище” (Пс. 72:16-17).
4. Отче на отците, ние вече говорихме и в предишните слова, какъв е бил онзи отец на отците и учител на учителите: целият облечен в небесна премъдрост, нелицемерен, изобличителен, вдълбочен, целомъдър*, снизходителен и радостен: и което е по-удивително от всичко, онези, които изявяваха пламенна ревност към духовния живот, той ги следеше несравнено по-строго. И ако намереше някои, които се ръководеха от собствената си воля или имаха пристрастие към нещо, той ги лишаваше от любимите им вещи, така че всички накрай започнаха да се пазят да изявяват своята воля към онова, към което те чувстваха влечение. Този достопаметен мъж винаги казваше, че е по-добре да изгони послушника от светата обител, отколкото да му позволи да изпълни своята воля. Защото изгонилият често прави изгонения най-смирен и готов вече да отсече своята воля; а проявяващият привидно човеколюбие и снизхождение към такива монаси става причина те да го проклинат при своя земен край, като човек, който ги е излъгал, а не им е помогнал.
5. Чудно беше да се види, как този велик отец, след изпълняване на вечерните молитви, седеше като някой цар на своя престол, на седалище външно изплетено от клонки, а вътрешно от духовни дарби и как задружният сонм на братята, като мъдри пчели, заобикаляше своя пастир, внимавайки в неговите думи, като към Божии думи, и получавайки от него заповеди. На един пастирят заповядваше да прочете наизуст преди сън петдесет псалми, на друг – тридесет, на трети – сто. На един нареждаше да направи толкова земни поклони; на друг – да спи седнал; на трети – да чете толкова време, а на четвърти – толкова да стои на молитва. Той постави също над братята двама надзиратели, които през деня наблюдаваха и забраняваха безделие и празнословие, а през нощта – ненавременни бдения.
6. Нещо повече. Този велик мъж определяше на всекиго отделни (особени) правила и за храната; защото храната не бе еднаква за всички, всекиму се даваше храна според неговото устройство: за едни този добър домостроител определяше по-сурова храна, а за други по-приятна. И удивително, всички приемаха и изпълняваха неговите заповеди без роптаене, като из Божии уста. И на този най-достоен мъж бе подчинена и Лаврата, в която той, като най-съвършен във всичко, изпращаше из своята света обител най-силните духом на безмълвие.
7. Моля те, не приучвай простосърдечните монаси към тънък анализ на помислите; но по-добре, ако може, и склонните към това приучвай към простота; това е преславно дело.
8. Достигналият съвършена чистота чрез пределно безстрастие, като Божествен съдия, може да прилага и строги мерки. Защото липсата на безстрастие наранява сърцето на съдията и не му позволява, както би следвало, да наказва и изкоренява злото.
9. Преди всичко, оставяй на твоите синове за наследство непорочната вяра и светите догмати, та не само синовете, но и внуците си да приведеш към Господа по пътя на Православието.
10. Здравите телесно и младите не бива да щадиш, поради лъжливо милосърдие, но да ги изморяваш и изтощаваш, за да те благославят при излизането си от тоя живот. И за това, премъдрий, ти имаш пример великия Моисей, който не можеше да освободи от робството на фараона послушния и следващ го народ дотогава, докато не ги застави да ядат опресноци с горчиви треви. Опреснок означава душа, която понася отсичане на своята воля; защото собствената воля възнася и възгордява, а опреснокът никога не се надига. Под горчива трева трябва да разбираме понякога огорчение от подчинението към оногова, който ни заповядва, а понякога — горчилката на строгия пост.
*Думата „целомъдрие", по мнението на древните отци, означава не частна добродетел, а трезвост във всичко, когато човек се пази от всяко дело, слово и мисъл, неугодни Богу.
Преподобни Йоан Лествичник, Лествица (стълба за духовен живот), Синодално издателство, 1982.
Превод: † Нюйоркски митрополит Йосиф