Вход

Православен календар

Слово на преподобния Йоан Лествичник специално към пастиря, което ни учи, какъв трябва да бъде наставникът към словесните овци

 

2603231822

Глава 14

1. И тъй, блажени отче, не облажавай онези, които жертват за Христа имения, а онези, които Му довеждат словесни овци. Но старай се да принасяш тази жертва непорочно; ина­че, не ще имаш никаква полза.

2. Както трябва да разбираме казаното: „Син човечески трябваше да бъде предаден, но горко на оногова, който Го пре­даде” (Мат. 26:24); така разбирай и в обратния смисъл, че мнозина, които са последвали Христа, трябва да се спасят, но награда ще бъде дадена на онези, които в Господа са послу­жили за тяхното спасение.

3. Преди всичко, честни отче, нужно е да имаме духовна сила, за да помагаме на онези, които ние дръзнахме да въве­дем в Святая Святих и се опитахме да им покажем Христа, по­чиващ на тяхната тайнствена и съкровена трапеза. Защото, ко­гато тези ръководими се намират още в преддверието на све­тилището и ние виждаме, че тълпата, която иска да им попречи да влязат, ги тормози и притеснява: тогава ние сме длъжни да ги хванем за ръка, като деца, и да ги освободим от тая тъл­па, т. е. от бесовските помисли. А ако те все още са като деца, или са немощни, необходимо е и на рамо да ги вземем и да ги понесем, докато преминат вратата на този наистина тесен вход; защото тук обикновено става самото притискане и при­теснение. Затова някой е казал: „но то беше мъчно в моите очи, докле не влязох в Божието светилище” (Пс. 72:16-17).

4. Отче на отците, ние вече говорихме и в предишните слова, какъв е бил онзи отец на отците и учител на учителите: целият облечен в небесна премъдрост, нелицемерен, изобли­чителен, вдълбочен, целомъдър*, снизходителен и радостен: и което е по-удивително от всичко, онези, които изявяваха пла­менна ревност към духовния живот, той ги следеше несравнено по-строго. И ако намереше някои, които се ръководеха от собствената си воля или имаха пристрастие към нещо, той ги ли­шаваше от любимите им вещи, така че всички накрай започнаха да се пазят да изявяват своята воля към онова, към което те чувстваха влечение. Този достопаметен мъж винаги каз­ваше, че е по-добре да изгони послушника от светата обител, откол­кото да му позволи да изпълни своята воля. Защото изгони­лият често прави изгонения най-смирен и готов вече да отсече своята воля; а проявяващият привидно човеколюбие и снизхождение към такива монаси става причина те да го проклинат при своя земен край, като човек, който ги е излъгал, а не им е помогнал.

5. Чудно беше да се види, как този велик отец, след из­пълняване на вечерните молитви, седеше като някой цар на своя престол, на седалище външно изплетено от клонки, а вът­решно от духовни дарби и как задружният сонм на братята, ка­то мъдри пчели, заобикаляше своя пастир, внимавайки в него­вите думи, като към Божии думи, и получавайки от него за­поведи. На един пастирят заповядваше да прочете наизуст пре­ди сън петдесет псалми, на друг – тридесет, на трети – сто. На един нареждаше да направи толкова земни поклони; на друг – да спи седнал; на трети – да чете толкова време, а на четвърти – толкова да стои на молитва. Той постави също над братята двама надзиратели, които през деня наблюдаваха и за­браняваха безделие и празнословие, а през нощта – ненавременни бдения.

6. Нещо повече. Този велик мъж определяше на всекиго отделни (особени) правила и за храната; защото храната не бе еднаква за всички, всекиму се даваше храна според не­говото устройство: за едни този добър домостроител опреде­ляше по-сурова храна, а за други по-приятна. И удивително, всички приемаха и изпълняваха неговите заповеди без роптаене, като из Божии уста. И на този най-достоен мъж бе подчинена и Лаврата, в която той, като най-съвършен във всичко, изпра­щаше из своята света обител най-силните духом на безмълвие.

7. Моля те, не приучвай простосърдечните монаси към тъ­нък анализ на помислите; но по-добре, ако може, и склонните към това приучвай към простота; това е преславно дело.

8. Достигналият съвършена чистота чрез пределно безстрастие, като Божествен съдия, може да прилага и строги мерки. Защото липсата на безстрастие наранява сърцето на съдията и не му позволява, както би следвало, да наказва и изкоренява злото.

9. Преди всичко, оставяй на твоите синове за наследство непорочната вяра и светите догмати, та не само синовете, но и внуците си да приведеш към Господа по пътя на Правосла­вието.

10. Здравите телесно и младите не бива да щадиш, поради лъжливо милосърдие, но да ги изморяваш и изтощаваш, за да те благославят при излизането си от тоя живот. И за това, премъдрий, ти имаш пример великия Моисей, който не можеше да освободи от робството на фараона послушния и следващ го народ дотогава, докато не ги застави да ядат опресноци с горчиви треви. Опреснок означава душа, която понася отсичане на своята воля; защото собствената воля възнася и възгордява, а опреснокът никога не се надига. Под горчива трева трябва да разбираме понякога огорчение от подчинението към оногова, който ни заповядва, а понякога — горчилката на строгия пост.

*Думата „целомъдрие", по мнението на древните отци, означава не частна добродетел, а трезвост във всичко, когато човек се пази от всяко дело, слово и мисъл, неугодни Богу.

Преподобни Йоан Лествичник, Лествица (стълба за духовен живот), Синодално издателство, 1982.

Превод: † Нюйоркски митрополит Йосиф

module-template4.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти