Днес са последните новозаветни четива преди Лазарова Събота, от което време нататък ще започне отброяването на последните дни от земния живот на Господа Иисуса Христа. Нека накратко обобщим какво чухме за това време.

В Първата събота на Поста строго ни се напомни, че „съботата е направена за човека, а не човек за съботата” (Мк. 2:27). Постът трябва да укрепва духовните сили и да не разклаща физическите сили. Той трябва да ни помага да мислим за Бога, а не за стомаха. Каква полза, ако до последните си сили изнемощеем от пост, докато мечтаем само за това той по-скоро да свърши.

В Първата неделя Господ ни обеща да не ни оставя и всячески да ни укрепява: „По-големи неща от това ще видиш”, каза Той на Натанаил (Ин. 1:50–51). И ние видяхме как Той с една дума очисти прокажения (Мк. 1:40–42) и изцели бесноватия. На Своите ученици при това Той каза, че и те ще могат да вършат такива неща, ако се укрепяват с „молитва и пост” (Мк. 9:29).

Ние видяхме как Господ изцери разслабения, донесен на одър, и напомни, колко е важно хората да се събират и да се молят един за друг, да се поддържат и взаимно да си помагат. Защото и разслабения Господ изцери, „като видя вярата им”, вярата на всички, които се потрудиха заради него.

Господ ни предпазваше от превъзнасяне и самопрелъстяване. Смятащите себе си за духовно здрави и праведни незабавно изпадат от числото на онези, при които дойде Господ (Мк. 2:14-17). Но колко трудно е да победиш желанието да бъдеш пръв! Дори узнавайки за предстоящата катастрофа, учениците се домогват до това кой ще е по-близо до Господа, за да седнат „един отдясно, а друг отляво” на Неговата слава. И Господ отново припомни основното правило, което никога не подвежда човека: „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб” (Марк 10:37, 43, 44). За това Господ говори и по средата на Великия пост: „Който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси” (Мк. 8:34-35).

И ето, днес чухме притчата за това, как „един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет; но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата.” И въпросът: „Кой от тях повече ще го обикне?” Разбира се, „тоя, комуто повече прости”.

Ние с вас цял Пост се молихме на Господа: дай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат. И ако в началото си мислехме, че на нас ни се опрощават петдесет динария, а сега разбираме, че става въпрос за петстотин, то значи времето на Великия пост не е преминало за нас напразно.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев