"Всяко следващо изпитание все повече отчуждава българите както от Бога, така и един от друг."

Интервю на Димчо Райков за „24 часа”

– От 25 години сте свещеник. Възприятията на хората към празника променят ли се според конюнктурата на времето?

– Зависи от хората. Ако самите хора се променят според конюнктурата на времето, то променят се съответно и възприятията им към празниците, както и възприятията им към света изобщо. Ако обаче имат здравата основа на нашата вяра, която е краеъгълния камък Христос – тогава нямат нито основание, нито право да се променят под въздействие на каквато и да било конюнктура или повик на времето.

– Повече или по-малко миряни ходят на църква сега?

– Ако говорим за количеството, то към днешна дата по мое наблюдение е налице известно намаляване на ходещите на църква в сравнение с времето преди тридесетина години, когато да се ходи на църква изведнъж стана модерно, едва ли не проява на нонконформизъм. Но имаше и хора, които искрено почнаха да търсят надеждна опора в турбуленциите на този непостоянен и грешен свят и тези хора намериха своя сигурен пристан именно в Христовата Църква.

Сега обаче има промяна в качествения състав на ходещите на църква. Днес процентът на знаещите защо трябва да се ходи на църква спрямо процента на всички ходещи на църква е значително нараснал. Но за съжаление няма промяна в качествения състав именно на ходещите на църква само по големите празници. Там нещата продължават да буксуват – хората идват на църква, но като цяло нямат осъзната представа защо го правят и при първия повей на вятъра отпадат, както стана по време на ковид пандемията. Тогава посещаващите храма силно намаляха, но отпаднаха именно ето тези хора, за които Бог и църквата не бяха неотменна част от техния живот.

– Служите в Каблешково и в село Горица, Поморийско. Какви са ви наблюденията - къде има повече поза при посещението на храма - в малките населени места или големите градове?

– Навсякъде има хора, които искрено търсят Бога и затова идват в Божия дом, и такива, които го правят или не го правят, боейки се от общественото мнение. По-скоро обаче съм свидетел на второто явление – човек да не отиде на църква точно защото се бои да не го помислят за назадничав, изостанал и старомоден.

– В днешните динамични и трудни времена на изпитание - пандемия, икономическа криза, война в Украйна, засилва ли се вярата на българина към църквата?

– Не бих казал, и макар че все повече хора, обезпокоени от случващото се, започват да си задават въпроса какво наистина става в света, те продължават да не припознават както Бога като свой Спасител, така и Църквата – като място за сигурен покров и прибежище, а се поддават на цинизъм и стигат до отчаяние. Има, разбира се, и изключения, но като цяло всяко следващо изпитание все повече отчуждава българите както от Бога, така и един от друг. Това става, защото забравяме, че всички тези изпитания се допускат или се изпращат от Бога, за да се опомним и да видим, че не сме на правия път, че центърът на нашия живот е тотално изместен, а представата ни за бъдещата съдба на този преходен свят, за бъдещия Божи съд, за вечния живот, за нас самите дори, е неправилна и твърде неясна. Не напразно в книга Откровение пише, че ще дойдат времена, (те и вече настъпват), когато връз хората едно след друго ще се стоварват бедствие след бедствие, пораза след пораза, мор, глад и войни, но човеците няма да се откажат от греховните си дела, нито ще се покаят за тях. И точно това е страшното – че хората ще страдат, но без никаква полза за душите си. Липсата на покаяние и нежеланието да изправим живота си според Божия закон са по-лоши от всякакви пандемии, кризи и войни.

– Позволявате ли си отклонения от официалния текст на службата - например, да излезете с послание към миряните според актуалността на дадено събитие в национален или международен план?

– Текстът на службата е строго определен и отклонения от него не са допустими, пък и са безсмислени – нищо по-добро и по-стойностно няма да измислим от боговдъхновените отци, съставили ги преди нас. Но е предвидено при необходимост да могат да се добавят различни прошения и молитви, като например при суша, многодъждие, война, и всякакви бедствия – земетръси, мор, и т.н. Християнският проповедник обаче не само трябва, но е и длъжен да не остава безразличен към ставащото в света, защото това касае спасението на повереното му паство. Той обаче винаги трябва да обяснява и тълкува ставащото съобразно Божия закон, и именно Божият закон, Божието слово, да бъдат негов верен ориентир и ясен критерий в оценката на световните събития, а не някакви човешки пристрастия и конюнктурни съображения.

– Минавате за ултра ортодоксален православен, но в същото време ползвате и компютър. Съвместими ли са тези две неща?

– Да бъдеш не ултра, а просто православен християнин, е безкраен идеал, който в действителност няма как да бъде надскочен, за да стане човек на всичко отгоре и ултра православен. Е, може би за хора с ултра ниски критерии за християнство и православие всеки нормален християнин ще минава за ултра. Иначе винаги когато стане въпрос за компютъра и за съвременните технологии се сещам за реакцията на Църквата при появата на печатната машина. В началото Църквата заема враждебна позиция, поради възможността това средство да попадане в недобри ръце и да нанесе съществени повреди върху съзнанието на човека. Което и на практика се случва по време на западноевропейското т.нар. Просвещение. Когато обаче минава време и въпросните повреди вече са факт, Църквата решава, че за да противостои на тези пагубни процеси, не само може, но и трябва да се ползва от всички налични средства. Същото е и днес с компютъра.

– Не допускате езически обичаи в храма. Кога е оправдано да се прекрачва канона?

– Нима недопускането на езически обичаи в православния храм е необичайно и странно?! Храмът е място за поклонение и служба Богу, а езическите ритуали без изключение са поклонение и служба на сатаната под една или друга форма. Колкото до каноните – не ми е известна достатъчно основателна причина те да бъдат прекрачвани. В крайна сметка църковните канони са пряко отражение на Божиите заповеди и такова прекрачване при всички положения води след себе си до сериозни последствия и изкривяване на Богопочитанието.

– Какво е разликата между понятията "вярващ" и "набожен"?

– Според употребата на тези думи в Новия Завет „набожен” означава човек, който обладава някакво религиозно чувство и известна добродетелност, който осъзнава, че има някаква свръхестествена сила или сили, но е твърде неориентиран в истинското богопознание и поради това често бърка демонослужението с богопочитание. Докато вярващият човек обладава освен религиозното чувство и добродетелност, правилно и осъзнато богопочитание, и най-вече правилно познание за Бога, а оттам и истинско благочестие. Истинското благочестие пък се състои във вярното и точно изпълнение на нравствения Божи закон.

– Смятате ли, че БПЦ е адекватна на тежненията на хората?

– Църквата е създадена от Господ Иисус Христос, за да могат хората, повярвали в Него, да извършват в нея своето спасение. Това е непреходната й мисия от самото начало на нейното създаване. Но тя трябва да бъде онзи верен компас, който, в каквито и положения да го поставиш, да продължава да сочи правилната посока. В този смисъл тя е адекватна на онези тежнения на хората, които са свързани с тяхното земно съществуване и душевно спасение при различните житейски обстоятелства. Но разбира се, винаги има какво още да се желае в тази насока от всички нас, които съставляваме църковното изпълнение.

– Модерните технологии промениха ли църквата и как й се отразяват?

– Като цяло модерните технологии няма как да променят Църквата, те могат просто да я подпомагат в нейната мисионерска и душеспасителна дейност. Но технологиите са само средство за по-успешно служение и в никакъв случай самоцел. Ако някъде има опасност те да навредят на нейното служение, тогава естествено не бива да бъдат приемани или най-малкото, трябва да бъдат ограничавани до един полезен минимум.

– Има ли "черни овци" сред българските свещеници?

– Във всяко стадо има черни овци. Вероятно има такива и сред българските свещеници, но Господ си има грижата за тях.

– Получихте "офикия" за заслуги към църквата от митрополит Йоаникий, как се завоюва такова признание?

– За мен това признание дойде неочаквано, тъй че ми е трудно да кажа как да бъде завоювано. Длъжен съм обаче да благодаря за това признание и да изразя синовната си обич и признателност към нашия митрополит!

– Казвали сте, че рок и църква са несъвместими неща. Зачеркната ли е вече музиката за вас?

– Нищо не зачеркваме, а всичко изпитваме, претегляме и изследваме. Рокът като съществена част от масовата култура е силно, дори брутално идеологизирано явление, което подмамва лековерните младежи, като се представя за някакъв автентичен младежки бунт срещу порочното статукво. Като фундаментален замисъл обаче в него няма нищо младежко, нищо искрено и нищо автентично. Тук младежта е просто пушечно и жертвено месо, което се принася на олтара на сатаната. Тъй че какво общо би могло да има между това явление и Църквата? То е все едно да кажем, че има нещо общо между светлината и тъмнината.

– Дълъг ли е пътят от китарата към кръста?

– Дълъг е. Много дълъг. Всеки един път към кръста е дълъг, защото е свързан с много препятствия, болка и страдания. Но това е пътят към Голгота и всеки, който иска да следва Христа, трябва като Него да мине по този път, носейки своя малък кръст към своята лична Голгота.

– Чисто инстинктивно не ви ли се е искало понякога да подръпнете някоя струна?

– Не, а и не мисля, че е безопасно. Има множество примери за хора, които са тръгнали към Бога, но които все се обръщат назад. За такива Христос е казал, че който е „сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие”. Да си спомним и Лотовата жена, която, докато бяга заедно със семейството си от Содом и Гомор – унищожавани заради греховете си от Бога, обръща поглед към пепелищата им назад и мигом се превръща в сὸлен стълб. Поемеш ли по пътя към Христа, всяко връщане назад, обратно към тъмнината и греха, от които бягаш, е предателство към Него.

– Какво е "Ахат" за вас, погледнато от днешното ви битие?

– Няколко млади идеалисти, чиито идеали рухнаха, като идеалите на повечето млади хора, търсещи временното, а не вечното, човешкото, а не Божието.

– Поддържате ли връзка с бившите си колеги от групата?

– Напоследък, не, но винаги се радвам да общувам с тях.

– Колкото и да сте отдаден на църковните дела, предполагам, че имате наблюдения върху съвременния рок. Как го намирате?

– Рядко го намирам, защото не го и търся, но той често ме намира тук и там. Изглежда ми много лошо копие на едновремешния рок. Онзи рок беше една доста силно завладяваща измама. Този е само лек неин отблясък.

„24 часа”