В този неделен ден – втори след Пасха – спомняме явяването на възкръсналия Христос на Своите ученици – първом в отсъствието, а след това и в присъствието на апостол Тома; спомняме и неговото първоначално неверие, а след това и неговото уверяване в Христовото възкресение.

Заедно с това, следвайки древния църковен обичай – да се възобновяват чрез възпоменаване на осмия ден някои важни събития от Свещената история – днес ние празнуваме и обновяването спомена за Христовото възкресение, та по този начин някак то по-дълбоко и по-живо да заседне в нашето съзнание като най-велико събитие в цялата мироспасителна история. Все със същата тая цел спомняме възкресението Христово и на всеки осем дни през течение на цялата година.

А сега да се спрем на случая с апостол Тома. Възкръсналият Господ Иисус се явил на Своите ученици още в първия ден на Възкресението Си, когато те поради страх от юдеите се били събрали в един дом при заключени врати. При това явяване апостол Тома не бил между другите апостоли. Когато после Тома дошъл, другите апостоли му казали, че видяли Господа възкръснал. Тома обаче не им повярвал. „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, казал той, и не туря пръста си в раните от гвоздеите и не вложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!”

След осем дни учениците Христови пак се били събрали в къщи. Тоя път и Тома бил с тях. Иисус пак дошъл, както вратата била заключена, застанал посред тях, поздравил ги с думите „Мир вам!", обърнал се след това към Тома и му казал: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми! Дай си ръката и я вложи в ребрата Ми и не бъди невярващ, а вярващ!” Тогава Тома отговорил: „Господ мой и Бог мой!” На това Господ казал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени, които не са видели и са повярвали”.

И тъй, уверил се по сетивен път в действителността на Христовото възкресение, св. ап. Тома с всичката убеденост на своето сърце е могъл след това да свидетелства за истината на Възкресението и да запечата своето свидетелство със собствената си кръв като проповедник в далечна Индия.

По молитвите на св. ап. Тома, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас! Амин!

Синаксар, (Празнични четива от Триода и Пентикостара), СИ, София, 1977.

Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай