Няма такъв етикет
Неотдавнашният случай на раболепно целуване на папската десница от страна на наши духовници, предизвика спорове, от какво било продиктувано това тяхно действие. Те самите, разбира се, гузно мълчат и до сега. Светият Синод също се придържа към утвърдилата се напоследък мълчалива традиция. Намериха се обаче както винаги, адвокати доброволци, защитници на въпросните лица, и тъй като бе ясно, че в каноните на Църквата, ръкоцелуванието папско няма да намери оправдание, взеха та измъкнаха от ръкава някакъв „етикет” подчинявайки се на който, православните ни пастири загърбили църковните канони.
Дори да приемем, че нашите духовници са забравили, че са такива, поради което са предпочели като поведение линията на дипломацията пред линията на вярата, редно би било да се запитаме има ли всъщност етикет, който да задължава пристъпващите към папата да му целуват ръка.
При междудържавни и междурелигиозни контакти става среща на различни културни и религиозни традиции. По правило страната-домакин няма право да налага етикет, който е неприемлив за страната-гост. В това отношение дори да съществуваше обичай на целуване на ръка, нашите духовници са били свободни да се съобразят или да не се съобразят с него. Направих си труда да прегледам доста репортажи от аудиенции при папата и от посрещания на папата в други държави. От видяното се оказа, че представителите на други вероизповедания обикновено не целуват ръка. Ръка често не целуват даже католическите духовни лица. От клипчето по-долу също се вижда, че никой не целува ръка – нито католиците, нито православните, а вторите са представители на Вселенската патриаршия, която отдавна държи прокатолически курс на поведение.
Видно е значи, че етикетът изобщо не включва такова изискване. Може да се каже, че като общоприет жест се явява ръкостискането, но не и ръкоцелуването. Тогава...?!
Остава отговорът, че действието на нашите духовници е тяхна инициатива, а скритото послание е: „Ваше Светейшество, тозчас бихме поставили Православната Църква в краката Ви, ако зависеше от нас!” Инициатива, която обаче не е лична, а част от обща тенденция в нашия клир. Това ясно личи от добре очертана линия на поведение от страна на определени духовници.
Да вземем например неотдавна припадналия в краката на папата епископ Тихон. Светият Синод трябваше да го изправи, като му наложи подобаващо наказание, което според църковните правила и практика e лишаване от сан и изпращане в манастир. Вместо това той бе поставен за предстоятел на Патриаршеския храм „Св. Александър Невски”, където продължава да демонстрира своето падение. На 18 юли т. г. той е допуснал папския нунций да влезе в светия олтар и да излезе през Царските двери! Това е не просто пренебрежително отношение към църковните правила, а нагла, публична демонстрация на филокатолицизъм.
Ех, тези наши пишман-папопоклонници! Явно няма да научат каноните, ами поне да бяха научили папския етикет!