„И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение” (Ин. 9:1).

Така започва евангелският разказ, който повествува за чудото на изцеряването от Господа на слепородения. Разбира се, това не бил единственият нещастник на пътя на Господа – по това време при недостига на грижи и подслон страдащите и недъгавите от всякакъв род обикновено се събирали по площадите, до пътищата и при дверите на храма, където минавал повече народ и където имало по-голям шанс да получат съчувствие и помощ. Но от всички тези нещастни люде слепецът по рождение привлякъл върху себе си вниманието на Господа, при това в съботния ден – празникът, в който за него било разрешено нарушаването на законната почивка.

Затова е забележителен самият начин на извършване на чудото. Господ, като плюнал на земята, направил калчица от плюнката и помазал очите му, след това казал на слепия да отиде на Силоамската къпалня. Още не се били отворили очите му, а ободреният слепец почувствал пробуждане на силите си и желание да се движи и извършва трудове. Накрая Евангелието описва подробно състоялия се съд над слепеца по повод неговото изцеление и противопоставя ясната, вярна и убедена реч на слепородения срещу хитросплетенията, домогванията, пристрастията и лъжетълкуванията на книжниците и фарисеите.

Слушаш и се удивляваш, защото виждаш как този слепец постепенно се преобразява. Дарувано му е телесно зрение, а той впоследствие проявява такава сила на духа, такова здраво и мъдро разсъждение, че се издигнал по-високо от тези, които се наричали учители на народа.

Струва ни се, че Господ с цялата история на това чудо имал за цел да промени отношението на хората към слепите и изобщо към нещастните хора. Защото нещастни хора има много, но с малцина от тях се случват чудеса и не всички могат да бъдат изцелени. Но да бъде ободрен нещастният, да бъдат пробудени в него душевните сили, да му се помогне при все недъга му да живее той, да се труди и да бъде полезен – ето какво биха могли да очакват от нас нещастните, обзети от слепота, глухота, или изпаднали в недоимък.

Нека навлезем в някои подробности на евангелското повествование. В какво положение Господ видял слепородения? Той „седеше и просеше” (Иоан 9:8). Той всеки ден излизал да проси – ето в какво се състояло неговото нещастие. Да не говорим за това, че бидейки лишен от зрение, нещастният не виждал светлината, не можел да се наслаждава на красотите на света, не чувал приятелски добронамерени слова, душата му гаснела, животът замирал, нямало никаква надежда. Той знаел само да проси, да произнася жалостиво: „подайте нещо” и получавайки, отново да проси. А ето какво накарало Господ да се спре при слепеца: жалостта за душата му – забравен, загубен, унизен, сам превърнал се в една жална песен.

Как започнало изцелението? „И му рече: иди се умий в къпалнята Силоам… Той отиде, уми се и се върна прогледал” (Иоан 9:7). Господ не изцелява веднага слепеца, а пробужда в него движение, казва му да търси изход от своето нещастно положение, да изпробва своите сили; възлага му задача и труд, който ще му покаже, че той може да живее и да е способен нещо да върши. В Евангелието не се споменава да са го повели към къпалнята, той сам обяснява: „Отидох, умих се, и прогледах” (Иоан 9:11). Едното само съчувствие от Господа, странното помазване с кал на очите, този ободряващ глас, това повеление, вдъхващо надежда, заставя слепеца като че да забрави своето нещастие и да почувства първите трепети на завръщащия се живот.

Трябва да знаем, че в Силоамската къпалня водата идвала от възвишението, на което стоял Храмът и която вода по тази причина се ползвала със свещено, уважително и благоговейно отношение и отивайки там, слепецът неволно си припомнял за светилището, за присъстващия там Бог, за молитвата, която вътре ежедневно се принасяла за народа. Съживила се душата му, засияла вярата, животът сякаш станал по-лек.

Какво преобразяване станало със слепия след изцелението? Та това вече просто не е този, който седеше и просеше – чуйте само как отговаря на тези, които го съдят. Той знаел, че иудеите враждуващи срещу Господа се били разбрали да изключат от своето общество онзи, който Го признае за Христос. И въпреки това той твърдо казва истината, обяснявайки как Христос го изцелил. А после, когато между книжниците и законниците произлязла разпра относно мненията по отношение на Господа, слепецът уверено заявява: пророк е. Те напразно се опитват да го смутят с нови въпроси, напразно го убеждават да признае, че Иисус е грешник. Слепецът още по-гръмко и още по-убедително говори: „Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо”. Накрая, когато Господ пак го срещнал, го попитал: „Ти вярваш ли в Сина Божий?”, като му посочил Себе Си, а той целият проникнат от дълбока вяра, възкликнал: „Вярвам, Господи!”, и паднал в нозете Му (Ин. 9:35–38).

Виждате как благодатната помощ на Господа и Неговото милосърдие събудили у слепеца нов живот. Той станал вярващ, способен на трудове за полза на себе си и на другите.

Може ли това чудо на изцеление на слепия от Господа да ни служи за пример на подражание? Нам не е дадено свише сила да изцеляваме слепци, но и ние по примера на Господа можем много да сторим за облекчаване нещастната участ на слепите. Как да не съжалиш някой беден малчуган, който от най-ранно детство е обречен на слепота и нищета, на унижение и лишение от всякакви радости? Как да не поскърбиш при вида на възрастен слепец, воден от ръката на друг човек, иначе общо взето здрав, но в същото време безпомощен и безсилен? Как да не оплачеш сляп старец, превърнал се в бреме за себе си и за другите? Винаги в нашата родина хората сме оказвали особено състрадание на нещастните слепци: тям се давала по-щедра милостиня, тяхната жална песен извиквала сълзи, на тях охотно давали подслон и място за отдих.

Ала тук в този евангелски разказ има нещо повече. Тук е обърнато внимание на духовната страна на нещата. Виждаме слепец, който вече може не само жално да проси, а може да мисли, може да вярва и да се моли, може да се труди, може да има своите радости, може да усеща цената на живота, може и с риск на общественото си положение да защитава правдата. Амин.

Святой праведный Алексий Мечёв, Проповеди.

Превод: прот. Божидар Главев