Днес в неделята преди празника на Светата Троица честваме паметта на светите отци от Първия Вселенски Събор. Преди празника на Светата Троица ние прославяме тези, които са изобличили арианската ерес и са ни научили православно да изповядваме Отца и Сина и Светия Дух, единосъщната и неразделна Троица.

Арианството се е зародило, както се зараждат всички лъжеучения. Гордият ум заявява: „Не мога да разбера това, значи то не може да бъде”. И Арий започнал да учи, че истински Бог е само Отец, а Синът е просто подобен Нему. Това учение било по-разбираемо за ума и мнозина се увлекли по него.

Някога апостол Павел казал на пастирите на Църквата: „Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си (Деян. 20:28-30).

Така и станало впоследствие и във всички времена се налагало Христовите овци да бъдат бранени от лютите вълци. Именно от вълци. Защото този, който привнася лъжа в учението за Бога, той не на думи само погубва души. Всяка лъжа за Бога изкривява образа на целия духовен живот и незабелязано насочва човека в различна посока.

И светите отци на Църквата на Първия Вселенски Събор противопоставили срещу мнението на арианите не своето лично мнение, но щателно изследвали Божественото Писание. А там на много места и косвено и пряко се говори за единосъщието на Бог Отец и Бог Син.

Ето и днес ние четохме думите от молитвата на Сина към Отца. Ще речеш, щом е молитва, то молещият се е по-ниско от този, на когото се моли. Но да си спомним с какви думи се молеше Иисус например преди възкресението на Лазар: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш (Ин. 11:41-42). Още преди молитвата Той вече благодари сякаш всичко, за което се готви да проси, вече се е извършило.

Също и в днешната молитва. В началото казва: „Отче…прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти”. Тоест прославянето на Сина е условие за прославяне на Отца. И веднага продължава: „Аз Те прославих на земята… И сега прослави Ме Ти, Отче”. Тук пък прославянето на Отца е условие за прославянето на Сина. Тъй и когато Господ се моли за хората, Той казва: „Те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово”. Като че всички верни винаги са принадлежали само на Отца. Отец Сам им е открил всичко и те са длъжни само да го пазят. Но веднага виждаме, че знанието за Отца хората са получили само от Сина: „Явих Твоето име на човеците… словата, що си Ми дал, предадох им ги” (Ин. 17:6-8). И именно Синът трябва да им даде „живот вечен”. „Те бяха Твои”, казва Господ за Божиите люде, и в същото време се моли за тях на Отца сякаш те принадлежат само на Него, на Сина, и все още са чужди на Отца. И тук няма противоречие, просто логиката не е земна, а небесна.

Лицата на Светата Троица имат една воля и един живот. Макар Бог Син да приел човешкото естество, Той си останал съвършен Бог и между Него и Отца, както и преди няма ни най-малка разлика. Няма също и най-малък промеждутък от време между просбата и нейното изпълнение. Господ просто с пълно себежертвено послушание изповядва: „Всичко Мое е Твое”, след което с пълно синовно дръзновение продължава: „и Твоето Мое”. Затова светата Църква изповядва Бог Син като единосъщен на Отца.

Ще кажат, какво пък, просто една дума. Но в нея е живият извор на християнската надежда. Защото само Сам Бог съединен с човешката природа в Христа може да я изцери, да я възкреси и възнесе на небето.

Нека молитвено да прославим и да благодарим на тези, които не позволили истината да бъде помрачена и са съхранили за нас пътя към Бога в пълната му първоначална чистота.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев