Планът за спасението на човешката душа е изложен в Библията – в историята на древния Израил. Еврейският народ живеел в Египет под властта на фараоните. Като не се задоволявали само с господството си над Израиля, фараоните започнали да притесняват народа, като го заставяли да изпълнява най-различни тежки работи, да участва в строежа на пирамидите, които са се запазили до наше време. Не стигало и това, та фараонът издал заповед да се убиват младенците от мъжки пол, защото евреите твърде бързо се били размножавали.

Стенел народът под чуждото иго и чакал избавление от Бога. В лицето на Моисей му бил пратен избавител. Той извършил много чудеса, стоварвайки различни наказания върху египтяните и накрая фараонът отпуснал евреите, а Моисей ги извел от Египет. Такава е историята на древния Израил и тя служи за предобраз на това, което и до ден днешен се случва с новия Израил, с всяка християнска душа, търсеща спасение.

Всяка душа пъшка под игото на мисления фараон – сатаната, всяка душа стене и очаква своя избавител. И се явява Избавител – Господ Иисус Христос, чийто предобраз бил древният Моисей. Знаел ли е самият Моисей, че се явява предобраз на Спасителя? Мисля, че е знаел. Господ избавя душата от гнета на фараона, но какво се случва по-нататък? Едва излязъл Израил от Египет, фараонът съжалил, че отпуснал народа и се втурнал след него. Така става и с човешката душа. Изоставяйки предишната нерадивост, човекът стъпва на правия път. И мислите, че твърдо и неотклонно ще върви по него? Грешите!

Сатаната, изпускайки човека от своята власт, непременно ще съжали за това и ще се втурне след него. Бягат евреите и ето ги на брега на Червено море. Отзад преследвачите, отдясно разбойници, отляво пустинята, пред тях водната шир. Къде да се дянат? Къде да потърсят спасение? Положението изглежда безизходно.

Какво направил тогава Моисей? Помолил се на Бога, ударил с жезъла си по водата и морето се отворило. Евреите влезли в дългия коридор посред водата и тръгнали със страх, стъпвайки по морското дъно, а зад тях навлезли пълчищата египтяни. Този коридор бил доста голям, според изследванията на учените той се простирал на около четиридесет версти[1]. Излезли евреите от водата, а фараонът заедно с войската си бил по средата на морето.

Какво прави Моисей? Отново се моли и прави ново движение с жезъла, което движение съединено с предишното образува кръст. Вълните се събират над египтяните. Цялата войска погива и нито един не се спасява по думите на Писанието. Няма вече опасност, няма вече преследване и Израил спокойно може да продължи пътя си, отправяйки се към обетованата земя.

Подобно състояние преживява и всяка човешка душа, която сатаната не оставя в покой. Отвсякъде се надигат скърби и изкушения, отвсякъде се спуска мрак, положението изглежда безизходно сякаш няма помощ от никъде. Но ето че се явява Бог със Своята помощ.

С кръстно знамение е спасен древният Израил, с Христовия Кръст се спасява новият Израил и често близката до отчаяние душа не знае какво стои зад предела, след който започва новият път. И тъй, Червено море е прекосено, но все още обетованата земя е далеч, далеч е земята, в която тече мед и мляко. Евреите не попадат в нея веднага, четиридесет години Моисей обикаля из пустинята с тях. Така и всеки човек, намирайки спасителния път и тръгвайки по него, мисли, че всичко вече е извършено, че той е достигнал святост и е готов едва ли не да се възнесе на небето. Но греши. Не е достатъчно само да тръгнеш по спасителния път, не е достатъчно само да се обърнеш към Бога, не започва от тук страната, в която тече мед и мляко.

Четиридесет години израилтяните водени от Моисей бродят из пустинята, запътили се към обетованата земя. Пустинята е безплодна, наоколо е пустош и евреите неведнъж биват сполитани от съмнения, но Господ не допуска те да погинат. Така и душите избрали пътя на богоугождението, освободили се от гнета на страстите, откъснали се от всичко, което преди това било съдържание на техния живот, често биват сполитани от страх, виждайки себе си изведнъж насред пустинята: „Господи, какво ще правим сега? Как ще живеем?” Напразно се смущава тази душа. Бог, Който ѝ изпрати Моисей, за да я изведе от Египет, ще ѝ изпрати и мана, както изпрати и на древните евреи.

Завършва четиридесетгодишното странстване на евреите, предизобразяващо странстването на всяка душа, търсеща Царството Небесно.

Разбирали ли са евреите, че представляват такъв предобраз? Мисля, че не. Кой въвежда Израиля в обетованата земя? Моисей? Не, защото той се усъмнил в Божествения промисъл и умрял преди да стигне до Ханаан, а евреите биват въведени там от Иисус Навин. Обърнете внимание на това име: Иисус въвежда в обетованата земя, Иисус Христос отваря за нас вратите на рая. Със Своя Кръст Той ни въвежда там. Кръстът Христов – това е велико тайнство.

Обърнете внимание на подробностите, свързани със спасителните страдания на Христос. Той бива разпнат посред двама разбойници. Защо между разбойници? Тук също има дълбок смисъл. Със Своето разпятие Господ спасява от проклятието и смъртта нас, хората, а всички ние грешните и отпаднали от Бога се явяваме разбойници пред Него. Разбойниците висят отдясно и отляво на Христос също неслучайно и това отразява цялата последваща история на човечеството. Висящият отляво изригва хули, а отдясно се чува глас: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Лк. 23:42).

И днес ние виждаме разделение сред хората и днес ние виждаме леви и десни. Приемайки такова название, те произнасят присъда над себе си и не се боят от примера на повесения от лявата страна. В различната участ на тези разбойници се вижда цялата съдба на човечеството – едната част от него заедно с хулителя се низвергва в ада, а другата част чува гласа на Самия Господ: Днес ще бъдеш с Мене в рая (Лк. 23:43). Едните отиват към погибел, а другите – в живот вечен.

Преподобный Варсонофий Оптинский, Дары Божии.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Една верста е равна приблизително на 1,07 км, следователно 40 версти се равняват на около 42,8 км – бел. прев.