„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Трудът прогонва демоните от нас
Неведнъж, братя, сме беседвали с вас за това, кое гони демоните от нас, и сме казвали, че ги прогонват постът, молитвата, кръстното знамение, четенето на словото Божие и боголюбезната добродетел смирението. А сега, тъй като ние открихме още едно оръжие против бесовете и то се оказва напълно действено, ще го предложим на вашето внимание.
Един велик старец имал ученик, който живеел заедно с него, но в отделна килия. Веднъж старецът чул как бесовете викат: „Горко ни от тези монаси – не можем да се приближим до стареца, а и до ученика му също, защото разрушава и строи и ние никога не го намираме празен”.
Чувайки това, старецът разбрал, че от самия него бесовете гони Божията благодат, а за ученика недоумявал що значи това „разрушава и строи”? Вечерта той отишъл при ученика си и го попитал: „Как живееш?” Ученикът отвърнал: „Добре, отче”.
Старецът започнал да го разпитва дали не изпада в униние. Тогава ученикът посочил лежащите около него камъни и казал: „С тези камъни аз строя стени, а след това ги разрушавам и постъпвайки така, не усещам униние”. Сега великият старец разбрал, че бесовете затова не можели да се приближат до неговия ученик, защото никога не го виждали празен, и започнал да поощрява своя ученик да продължи този труд.
Друг един старец казвал по подобен повод: „Знам, че със своето делание моят ученик не принася никаква полза нито за себе си, нито за другите, но затова че никога не остава празен, бесовете не намират време, в което да се доближат до него”.
И тъй, както показва този пример, трудът също се явява надеждно оръжие против бесовските козни. А съгласно с този пример учат и светите отци. „Когато котелът ври подклаждан отдолу, тогава нито муха, нито някакво друго насекомо не смее да се докосне до него. Когато обаче изстине, и мухи и всякакви други насекоми го налитат. Така и към човек зает с полезно занимание врагът на човешкия род не може да пристъпи. Който живее в небрежение и леност, тогова той събаря без всякакво усилие” (Чет. Мин. Авг. 27).
Ако виждаме, че трудът е тъй надежден в борбата с враговете на нашето спасение, то нека се трудим. Трудете се и работете за слава Божия, за полза на ближните и за спасението на вашите души – и бесовете ще бягат далеч от вас. Амин.
Пролог в поучениях.
Превод: свещ. Божидар Главев