„Вие сте Ми приятели... Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си” (Иоан 15:14-15).

С думите „всичко“ и „което съм чул“ Той внушава само едно, а именно, че не говори нищо странично, а само чутото от Отца. И тъй като отличителен белег за приятелство се счита споделянето на тайни, то вие, казва, сте удостоени и с това общение. Когато казва „всичко“, се подразбира всичко, което им бе нужно да чуят.

Сетне изтъква и друг немаловажен белег на приятелство. Какъв по-точно? Не вие – казва – Мене избрахте, но Аз вас избрах (Иоан 15:16), тоест Аз търсех вашето приятелство.

***

Тъй като Бог е приготвял и устройвал благата, то какви предположително трябва да бъдат те? Ако след като ни е сътворил, тутакси, на часа, когато още не бяхме направили нищо, ни оказа толкова благодеяния – дари ни рая, общение със Себе Си, обеща ни безсмъртие, живот блажен и лишен от грижи, то какво ли няма да даде на ония, които толкова са се потрудили, борили и страдали за Него?

Бог не пощади за нас Единородния, истинския Си Син предаде на смърт заради нас, които бяхме врагове; с какво ли няма да ни удостои, когато станахме Негови приятели? Какво ли няма да ни даде, след като ни примири със Себе Си? Безмерно богат и неизмерим, Той желае и се старае да придобие нашата благосклонност…

Светител Йоан Златоуст, „Христос, Който ни спасява”, "Православна класика", 2020