Лк. 12:16–21

Еф. 5:9–19

Един богат човек получил също тъй богат урожай. Седи си той, разсъждава „в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се”!

Представяме си как този богаташ се е разплул в креслото си и се протяга с удоволствие - едно към едно, както е в рекламата на застрахователно дружество. Всичко у него е уредено, всичко е застраховано, всичко е пресметнато за много години напред. Изглежда като че той завинаги се е устроил в този свят и вече не зависи от никого и нищо! Но изведнъж Бог, Когото той съвсем е пренебрегнал при своите пресмятания, му казва: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата.”

Човек може да се раздели с богатството по два начина: или богатството се отнема от него, или той се отнема от богатството. В първия случай става така, че потресен от внезапната промяна в съдбата, човекът започва да размишлява за мимолетността на всичко земно и постепенно стига до разбирането кое е истинско и нетленно. Но когато Бог взима него самия, когато душата завинаги бива отделена от това, към което е била тъй привързана, какво става при това положение с душата? Как и по какъв начин ще се мъчи тя?

Господ разкрива тайната на тази душа, задавайки ѝ въпросът, който повече от всичко би я вълнувал: „Това, що си приготвил, кому ще остане?”… Колкото и да сочи своето богатство като законно и честно, все пак той не може да не вижда, че около него има множество бедни и гладни. И не с равнодушие те гледат на неговото преуспяване. Те не само завиждат, но и кроят планове как да му го отнемат. Трябва да дигне висока ограда, да намери оръжие, да наеме охрана. Но трябва и да успокои своята съвест. Трябва смислено да обясни и на себе си, и на другите защо той има, а другите нямат. И когато това му се удаде, такъв човек започва да гледа около себе си не само със страх, но и с чувство на превъзходство и презрение към другите: как те смеят да желаят това, което принадлежи само на мен?! Бог ми е дал по моите заслуги, а на тях не е дал заради тяхното недостойнство. Аз съм трудов човек, а те са лентяи! Какво право имат те да гледат към моето, да желаят и да роптаят?

Така той като че ли с всички всичко е уредил и е дал отговор на всички въпроси. Но в какъв смут само би трябвало да изпадне душата, когато всичко, „което се изобличава, от светлината става явно”! И какво ли е да видиш как всичко твое преминава в чужди ненавистни ръце! „Това, що си приготвил, кому ще остане?” Ще остане точно в ръцете на тези, от които си го крил, които си презирал и които понякога дори за хора не си смятал.

В разказа за богаташа и Лазаря двамата едновременно били взети от живота и ние си спомняме там какво презрение изпитвал богаташът към Лазар, дори сам бидейки в мъки. Но какви ли биха били неговите мъки, ако той освен всичко бе видял, че богатството му остава именно в ръцете на този Лазар! Точно така бива с всеки, завършва Господ, „който събира имане за себе си, а не богатее в Бога”.

А как се богатее в Бога? Ами ето, на Петър например веднъж също бил даден богат добив. Неговата трудова нива се обродила и той получил голям улов. И какво сторил Петър? Той паднал в нозете на Този, Който му дал това богатство и казал: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек” (Лука 5:8). Така той веднага се обогатил и със страх Божий, и с познаване на Неговото всемогъщество, и с виждането на своята греховност, и с надеждата на Неговата милост, и с готовността да остави всичко и да тръгне след него (Лука, 5 гл.). Ето това вече никой не може да го отнеме. Такава душа само чака следното: „да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро” (Флп. 1:23).

Затова е и казано: „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос”. И ние бихме били щастливи по-скоро всичко от нас да отнемат, отколкото нас да ни отделят от всичко!

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев