Мат. 1:1–25

Евр. 11:9–10, 17–23, 32–40

Днес е положено в църква да се чете „родословието на Иисус Христос” и днешната неделя преди Рождество Христово носи наименованието Неделя на светите отци. Отците са тези, чрез които Бог дава временния живот. А светите отци са тези, чрез които Бог дава живот вечен. Ние наричаме нашата вяра „отеческа вяра”, защото сме я приели от отците, от тези, които са ни родили в Христа чрез благовестието и светото кръщение и които със своя личен подвиг са показали, какво значи да бъдеш християнин.

Светите отци ние сме свикнали да назоваваме православни учители на Църквата. Но днес се възпоменават старозаветни отци: и Авраам, когото често наричат „отец на всички вярващи” (Рим. 4:11), и неговите първи потомци. Възпоменават се военачалниците, при чиито победи Бог явил Своята сила и слава. Възпоменават се и тези, които „изпитаха подигравки и бичове”, „окови и затвор”, които „с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити”. И те също, както и новозаветните отци, със своя живот пораждали и пораждат вяра у другите.

Но какво отношение има приведеното родословие към Иисус Христос, понеже това е родословието на Йосиф, който не бил фактически Негов баща. Нека се обърнем за разяснение към един от законите на Стария завет. Според този закон, „ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си” (Мат. 22:24). И родилият се ставал наистина син на умрелия, с неговото име, с неговите права, с неговото достойнство. Силата на този закон е същата, каквато и на закона: „плодете се и множете се” (Бит. 1:28), защото и двата са излезли от устата на Бога.

И става така, че чрез Своето рождение от Светата Дева, в сравнение с Която всеки от синовете на Адам е мъртвец заради своите грехове, Бог съгласно закона възстановил семето на умрелия в грях човешки род. Евангелското родословие наистина се явява родословие „на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов”, макар да завършва с думите: „Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос”.

Така изпълнявайки този старозаветен закон, Господ в същото време прекратява действието му и снема от него покривалото, разкривайки защо в крайна сметка този закон бил установен.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев