В днешния ден нашият Господ Иисус Христос бил обрязан по Моисеевия закон и получил многозначителното и достопокланяемо име „Иисус”, предсказано от ангела. Тези две събития за нас са извънредно важни и назидателни. Обрезанието по плът не било нужно за безгрешния Спасител, но като Творец на закона, Той Сам изпълнява с точност Божия закон. За нас обрезание е необходимо, но не плътско, а духовно, затова ние вместо обрезание приемаме водно кръщение.

Какво значи духовно обрезание? О, наистина, много е това, което ние трябва да обрежем и да изхвърлим от себе си! Излишните сухи и дори някои свежи клонки се обрязват от дървото, за да се даде сила на другите клони да укрепнат и да израстат.

Запитайте се, колко излишни душевни израстъци има у човека. Това са всички страсти и похоти като блуд, прелюбодейство, сластолюбие, гордост и другите безбройни грехове – всичко това са израстъци; затова и св. ап. Павел ги нарича членове на душата и казва: „умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот” (Кол. 3:5).

Ако искаш да отрежеш някоя страст, умъртви я, за да не живее тя в теб и да се възпроизвежда, умъртви я, укроти я, нека тя замре у теб. От тези израстъци и страсти в нас възраства вехтият, греховният, плътският, мъртвият, душевен и безблагодатен човек, който препятства растежа на новия, благодатния, оживотворения от Дух Свети човек.

Ето защо св. ап. Павел ни съветва да отхвърлим от себе си вехтия човек и да се облечем „в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината” (Еф. 4:24). Затова и ние се възраждаме чрез кръщението, възрастваме чрез миропомазанието, очистваме се чрез покаянието и като се съединяваме чрез причащението с Христа, възрастваме „до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:13).

Както някой градинар посредством присаждане съединява едно дърво с друго, така и ние, като се съединяваме с Христа, ставаме нови човеци. Всички страсти и грехове ние умъртвяваме с молитва и пост, със силата на Божията благодат; а Евангелските добродетели придобиваме чрез подвизи, трудове, старание и усърдие, като ги възобновяваме в себе си, вкореняваме, насаждаме ги и от вехти грешни човеци ние ставаме човеци нови и свети.

Който не върши това, който не се грижи за това, той дава живот и сила да царува и да възраства в неговата душа и тяло вехтият грешен човек, както и всички дяволски грехове – той е роб на греха и е плячка на смъртта и ада. А който следвайки повелението на Господа, изгуби душата си заради Него, за да я запази (виж Мат. 10:39), който умъртви в себе си вехтия човек със страстите и похотите, той ще възраства в новия човек, насаждайки в себе си всички Христови добродетели, той ще стане син Божий по благодат, наследник на рая и ще живее и блаженства на небето с всички ангели и светии. Не зная дали вие разбирате това. О, ако Господ би ви дал да разбирате!

Господи, Иисусе Христе! Ти си бил обрязан като осмодневен младенец. Обрежи и нашите многогодишни израстъци, тоест греховете, и ни спаси. Амин.

Простые и краткие поучения. Том 3.

Превод: прот. Божидар Главев