„Високомъдрия разум на злите фарисеи да избягваме, научи ни във всички притчи Господ: и да не мъдруваме повече, отколкото подобава да се мъдрува, всички ни настави, бидейки Сам пример за това и образец, като даже до разпятие и смърт се самопринизи. Благодарейки Му, заедно с митаря да кажем: Ти, Който си пострадал за нас, и безстрастен си останал, Боже, от страстите ни избави и спаси нашите души.” Утреня, самогласна хвалитна стихира, глас 8 |
Да се надяваме на Божието милосърдие
Аз, струва ми се, Ви припомнях за преп. Антоний Велики, който в тежката борба с врага изнемогвал и изпитвал чувство на богооставеност.
Приближавайки се към края на своя подвиг, той възкликнал: «Господи! Къде беше досега, че не ми се притече на помощ?» И в отговор чул: «Аз през цялото време бях близо до теб, но чаках, желаейки да видя твоето мъжество. Сега, след като ти издържа тази борба, винаги ще ти помагам».
Силно вярвайте в Божието милосърдие. Много са милостите у Бога, безгранична е Неговата любов.
Вярвайте и се надявайте на спасение. Само по-често си повтаряйте: «Твой съм аз, спаси ме»[1].
Аз съм сигурен, че дори само задето вярваме в Господа и не се отричаме от Него в този наш век на неверие и отрицание, Той няма да ни лиши от милостта Си и няма да ни отхвърли от Себе Си.
Трябва да помним греховете си, да се съкрушаваме заради тях, да молим да ни бъдат простени, само не бива да униваме. Унинието може да се окаже по-страшно и по-гибелно от самия грях.
Господ да Ви утеши и успокои!
„Радость вечного общения”, серия „Каждому человеку”, Издательство Московской Патриархии Русской Православной Церкви, Москва, 2022.
Превод: Десислава Главева
[1] Пс. 118:94