Мат. 25:31–46

1 Кор. 8:8–9:2

Този съд ще се извърши, когато в края на земната история „дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него”. Тогава Господ „ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи”, всички до един потомци на Адам. И всички тези хора Господ веднага ще раздели, „както пастир отлъчва овци от кози”. Господ без обвинители и без свидетели вижда, кой накъде е устремен, кой какво обича, кой на какво е предал душата си. Но за да не може никой да Го обвини в пристрастие и в изначално предопределяне на някого за погибел или за спасение, Той ще даде на всеки последна дума, за да види целият свят това, което Той вижда винаги.

Господ ще се обърне първо към „ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат”… И Господ с увереност казва, какво ще кажат праведниците. Господ е уверен, че те ще попитат с недоумение: „Господи, кога Те видяхме” като такъв и ти послужихме?

Но защо те ще попитат точно това? Та нали са чели Светото Евангелие и то точно тази част, която ние четем днес. Те прекрасно знаят думите, които Господ ще каже по-нататък: „Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”. Праведниците много пъти са „минавали” през всичко това и много пъти са слушали от амвона, че правейки добро на ближния, ние го правим на Самия Господ. Но Господ знае, че праведниците няма да отговорят, съгласявайки се, казвайки: „Да, Господи, ние знаем това. Пише го в 25-та глава на Евангелието от Матея.” Господ знае, че те при всички случаи ще отговорят с такъв въпрос изпълнен с искрено недоумение. Защото праведникът макар да се труди и да изпълнява всичко, което Господ е заповядал, пред неговите очи на най-видно и първо място винаги е Господният кръст – главното и с нищо несъпоставимо оръдие на Неговата любов. Праведникът е неспособен дори да си помисли, че е способен да даде нещо на Този, Който Сам дава всичко на всички, включително и възможността да дават нещо на другите.

След това Господ ще се обърне към „ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте” … Но и на тези се дава право на последна дума. При това те се намират в по-изгодна позиция. Дори и да не са чели Евангелието, те току що са чули, как отговарят праведниците, как те отричат своята праведност и като да не са съгласни със Самия Бог. Те чули и това, което Господ казал на праведниците. Но те все пак упорито се оправдават, както оправдавал себе си богаташът от притчата за богаташа и Лазар. Те за нищо не са виновни. Според техните думи те от все сърце биха послужили на Господа, стига Той да им се беше явил. И същевременно те през целия си живот са отблъсквали протегнатата към тях ръка. И така преминал животът им. Но Господ им дава право на последна дума. Поне да бяха казали: „Да, Господи, ние нищо добро не сме сторили нито за Тебе, нито за ближните си, но помилвай ни по голямата си милост!” Може би така поне биха облекчили отвъдните си страдания.

Понякога когато разсъждават върху този евангелски текст, заключават, че ето на, само това е нужно за спасението – да се помага на ближния и да се вършат добри дела. А вероучението и богослужението е привнесено от хората. Но всъщност без права вяра и без участие в църковните тайнства просто е невъзможно човек да даде такъв отговор, какъвто дали праведниците и да даде такава оценка на своите трудове. Някой може да си помисли, че ако праведниците се бяха съгласили с оценката на Господа, а грешниците бяха помолили за милост, тогава участта на едните и на другите би била противоположна. Но Господ веднага поставил едните от дясната, а другите от лявата страна. Той знаел кой как ще отговори. Той със Своята любов сторил всичко необходимо, щото всички да отговорят като първите. И не е Негова вината, че другите заслепили очите си и запушили ушите си. Пък и такова обръщане – от греховност към праведност и от праведност към греховност – не е възможно след края на земния живот.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев